Тай-пан
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #2
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаела Михайлова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Тай-пан». Краткое содержание книги:
Той легна отново и си представи какво ще правят с Мей-мей, когато отидат в Англия. Тя ще бъде сензацията в Лондон… тъй като никога не носи европейски дрехи. Заедно ще шокираме английското общество. Сега бързо трябва да се върна в Англия. Може би ще успея да дискредитирам секретаря по външните работи. Или да спра Уолън. Да. Сега ключът към Хонконг е в Лондон. „У дома — колкото по-скоро, толкова по-добре.“
Той обърна глава и погледна Ин-хси. Сега наистина я видя. За първи път. Тя бе очарователна. Парфюмът и кожата й еднакво го привличаха.
— О, момиченцето ми, изкушението е твърде голямо, за да му устоя.
Тя се притисна до него.
Четиридесет и пета глава
„Уайт уич“ влезе в пристанището малко преди обяд. Главната му мачта липсваше, на палубата имаше купчини мачти и усукани въжета.
Брок пристигна с катер точно когато „Уайт уич“ пускаше котва.
— Бога ми, някой трябва да плати за това! — изръмжа той, като стъпи на палубата.
От висящите разкъсани платна по останалите разчупени мачти той веднага разбра, че моряците не са си свършили работата.
— Какво се е случило?
— През деня, сър — каза Майкълмас. Той бе пръв помощник-капитан, набит, със следи от шарка по лицето. — Придружавах мистър Горт. Докато разбера какви бяха намеренията ви. — Огромният му юмрук трепна. — Внезапно ни връхлетя буря на два часа от Макао. Проклетата вихрушка едва не ни обърна. Отнесе мачтата. Петдесет левги изминахме в буря.
Брок сви юмрук и го стовари върху лицето му.
— Не знаеш ли кога идва буря? Не познаваш ли достатъчно този сезон?
— Да, мистър Брок — каза Майкълмас без страх. — Но бурята дойде изневиделица. За бога, не ме упреквайте за бурята!
Юмрукът на Брок изпрати Майкълмас в перилата и той се строполи на пода в безсъзнание.
— Пениуорт! — Брок повика втория помощник — пълен, едър млад мъж. — Ти ще бъдеш капитан до нова заповед! Вдигни котвите за буря! Ще ни трябват за лошо време.
Той забеляза Кълъм на квартердека. Веднага тръгна към него. Моряците се отдръпнаха от пътя му.
— Добро утро, мистър Брок. Аз исках…
— Къде е мисис Брок?
— Долу, сър. Мистър Майкълмас не бе виновен. Аз също исках…
— Затвори си устата! — отсече Брок и се обърна с гръб към Кълъм.
Той почервеня от обида, Брок никога не би обърнал гръб на тай-пана.
— Никой да не слиза на брега! — изкрещя Брок. — Всичко да се изчисти, Пениуорт, или ще те сполети съдбата на Майкълмас. Махни го от кораба ми! — Той се обърна към Кълъм. — С тебе ще поговоря след малко.
— Аз бих искал сега да разговаряме.
— Още една дума, преди да съм готов, и ще те стрия на прах.
Кълъм последва Брок надолу по стълбите. Много му се искаше тай-пан да беше тук. „О, Боже, как ще се оправя с Брок? Защо трябваше да попаднем в тази проклета буря?“
Тес стоеше пред вратата на каютата си. Тя се усмихна внимателно и се поклони, но Брок мина край нея, влезе в главната каюта и затръшва вратата след себе си.
— О, Бог да ни е на помощ, мили! — изплака тя пред Кълъм.
— Не се тревожи. Ще се оправим — каза той, като се опитваше да изглежда спокоен.
Много му се искаше да има пистолет. Той отиде до близката лавица и измъкна от там едно желязно колче за завързване на въжета. После извика Тес в каютата.
— Не се тревожи. Той положи свещена клетва. Той обеща!
— Хайде да избягаме, докато е време — каза тя умолително.
— Не можем сега да избягаме, мила — каза Кълъм. — Не се тревожи. По-добре е сега да се оправим с това. Трябва да го направим.
— И така, ти допусна Тес да ти се изплъзне и остави този негодник да ти хвърли прах в очите? — каза Брок.
— Да — отговори Лайза, като се опитваше да скрие уплахата си. — Аз ги наблюдавах внимателно и никога не сбърках, но те направиха така, че аз да бъда виновна. Те обаче са женени и ние няма…
— Аз решавам това, за бога! Какво стана с Горт?
Тя му разказа всичко, което знаеше.
— Горт предизвика Дърк Струан — каза Лайза. Тя се страхуваше не само за себе си, но най-вече за Тес, Кълъм и мъжа си. Ако Тайлър тръгне срещу този дявол, и той ще бъде обречен на смърт.
— Да, Тайлър. Той нанесе на тай-пан ужасни обиди. Удари го с камшик. Публично. Казвах на Горт да почака, да стои тука, докато ти дойдеш, но той ме наби и излезе.
— Какво?
Тя отмести косата си над дясното ухо. Показа се черна подутина със засъхнала по нея кръв.
— Това още ужасно ме боли.
После разкопча блузата си. Гърдите й бяха покрити със синини от побой.
— Той направи всичко това. Твоят син. Той е истински дявол и ти знаеш това.