Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]
Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

Электронная книга - «Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]». Краткое содержание книги:

КЪМ КУЛАТА НА ЗЕЛЕНИЯ АНГЕЛ” е многозначителен, находчив финал на основополагащата серия на ужасяващ магичен конфликт, който заплашва да разчупи самата тъкан на времето и простраството. В част 1 на “КЪМ КУЛАТА НА ЗЕЛЕНИЯ АНГЕЛ” верните служители на недоубития ситски Крал на бурите започват последните си приготовления за разрушителната кулминация на своите зли вълшебства, като въвличат крал Елиас все по-дълбоко в кошмарния си, оплетен в магии свят. Докато силите на Краля на бурите нарастват и границите на времето започват да се размиват, преданите съюзници на принц Джосуа се борят да обединят силите си при Камъка на раздялата. Там са се събрали също Саймън и оцелелите членове на Лигата на свитъка в отчаян опит да разнищят загадките на забравеното минало. Защото ако Лигата успее да възстанови тези безкрайно стари тайни магии, отдавна погребани под праха на времето, те може би ще разкрият на Джосуа и войската му единственото средство да сразят непобедимия враг...
1 ... 292 293 294 295 296 297 298 299 300 ... 313
Перейти на страницу:

— О, не! — каза горещо Саймън. — Не ме отегчаваш, сър Камарис. Съвсем не. — Погледна към Джеръмайъс за подкрепа, но приятелят му седеше ококорен и мълчеше. — Моля те, кажи ми всичко, което ще ми помогне да съм по-добър рицар.

— Бил ли си добросърдечен? — попита най-великият рицар в царството на Ейдон. Тонът му беше студен.

— Не, сър. — Саймън неволно се разсмя и за миг се изплаши, че ще премине към ужасяващо кикотене. — Не, сър. Прости ми, но ти да ме питаш дали не ме отегчаваш… — Не можеше да намери думи, за да изрази лудостта на подобна мисъл. — Ти си герой, сър Камарис — каза накрая. — Герой.

Старецът стана със същата изненадваща пъргавина, с която беше седнал, и Саймън се изплаши, че го е обидил.

— Стани, момко.

Саймън се подчини.

— Ти също… Джеръмайъс. — Камарис ги огледа с критичен поглед. — Дай ми меча си. — Той посочи дървеното оръжие, което Саймън все още стискаше. — Оставих Трън в ножницата в палатката си. Все още не се чувствам удобно с нея, признавам. В нея има нещо неспокойно, което не ми харесва.

— В нея? — попита Саймън изненадано. — В палатката ли?

Старецът махна пренебрежително с ръка.

— Така говорим ние във Винита. Корабите и мечовете са от женски род, бурите и планините са от мъжки. Сега внимавай. — Той взе дървения меч и начерта кръг по влажната трева. — Канонът на рицарството гласи, че както ние сме създадени по подобие на нашия Господ, така и светът… — той начерта по-малък кръг в първия — е създаден по подобие на Небесата. Но, за зла чест, без тяхната святост. — Той критично огледа кръга, сякаш вече го виждаше населен с грешници.

— Тъй както ангелите са слуги и пратеници на Бога — продължи Камарис, — така и братството на рицарите служи на различните земни владетели. Ангелите разпространяват добрите слова Божии, които са абсолютни, но земята е грешна, каквито са и нашите владетели, дори най-добрите. Така се появяват несъгласия по въпроса каква е волята Божия. Тогава избухва война. — Той раздели вътрешния кръг с една черта. — Чрез това изпитание става известна правотата на нашите владетели. Войната най-ясно отразява острието на ножа на Божията воля, тъй като самата война е опорната точка, на която империите се издигат или падат. Ако само силата определя победата, сила, несмекчена от чест или милосърдие, тогава тя не е победа, защото Божията воля никога не може да бъде изразена само чрез проявяването на по-голяма сила. Нима котката е по-любима на Бога от мишката? — Камарис се навъси, поклати глава, след това обърна острия си поглед към двамата младежи. — Слушате ли ме?

— Да — бързо каза Саймън. Джеръмайъс само кимна, мълчеше като онемял.

— Така. Всички ангели — с изключение на Онзи, който избягал — са покорни на Бога преди всичко защото Той е съвършен, всезнаещ и всемогъщ. — Камарис начерта множество знаци на външния кръг: сигурно представляваха ангелите, предположи Саймън. Беше малко объркан, но усещаше, че схваща повечето от това, което казва рицарят. — Но — продължи старецът — владетелите на хората са, както казах по-горе, със слабости. Те са грешници като всички нас. Така, въпреки че всеки рицар е предан на своя господар, той трябва да бъде също и верен на Канона на рицарството — на всички правила за сражение и поведение, правилата за чест, милост и отговорност, които са еднакви за всички рицари. — Камарис разсече чертата във вътрешния кръг с нова, перпендикулярна. — И така, независимо кой земен владетел печели една битка, ако неговите рицари са верни на Канона, битката ще е спечелена съгласно Божиите закони. Тя ще е правилно отражение на Неговата воля. — Той втренчи пронизващия си поглед в очите на Саймън. — Слушаш ли ме?

— Да, сър. — Действително, в чутото имаше смисъл, макар че Саймън искаше да помисли и сам върху него.

— Добре. — Камарис се наведе и избърса изцапания с кал дървен меч толкова старателно, сякаш беше Трън, после го върна на Саймън. — Сега, точно както Божиите проповедници трябва да направят волята Му разбираема за народа под форма приятна и почтителна, така също и Неговите рицари изпълняват Неговите желания по подобен начин. Затова войната, колкото и да е ужасна, не трябва да бъде бой между животни. Ето защо един рицар е нещо повече от просто силен мъж на кон. Той е викарий на Бога на бойното поле. Играта с меча е молитва, момчета — сериозна и тъжна, и все пак радостна.

1 ... 292 293 294 295 296 297 298 299 300 ... 313
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)