Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
На Коледа в някои части на естонския о. Йозел пекат дълга, вирната в двата края погача. Наричат я Коледен нерез и я оставят да стои на масата до Нова година, когато я разпределят сред добитъка. В други части на острова Коледният нерез не е погача, а младо прасенце, родено през март, което домакинята охранва тайно, често без останалите членове в семейството да знаят. На Бъдни вечер скришом заколват прасето, опичат го в пещта и го слагат на масата, застанало на четирите си крака, и то остава там в същото положение няколко дни. В други части на острова пък погачата няма форма и името нерез, но също я пазят до Нова година и тогава разпределят половината от нея между всички двукраки и четирикраки членове на домакинството. Останалата част от погачата пазят до сеитба и сутринта я разпределят на всички хора и животни. Но на други места в Естония изпичат така наречения Коледен нерез от първата ожъната ръж; той има конична форма и на него с помощта на свинска кост или ключ се вдълбава кръст или пък се правят три вдлъбнатини с помощта на тока от колан или парче дървени въглища. Той остава на масата и през празниците до него непрекъснато гори светлина. На Нова година и Богоявление правят една част на трохи и я дават със сол на добитъка преди изгрев. Остатъкът се пази до деня, когато изведат за първи път добитъка на паша. Тогава го слагат в торбата на пастира и вечерта той го разпределя между животните, за да ги запази от магия и беда. По други места Коледният нерез се разпределя между ратаите и добитъка по време на сеитбата на ечемика, за да донесе по-добра реколта.
10. За въплъщаването на житния дух в образа на животно
Толкова за животинските превъплъщения на житния дух, отбелязани в народните обичаи на Северна Европа. Тези обичаи показват ясно светопричастния характер на празничната вечеря на жътварите. Житният дух е въплътен в животно, това животно бива умъртвено, а с месото и кръвта му се причестяват жътварите. Така те изяждат като причастие петела, заека, котката, козела и вола, а прасето се приема като причастие през пролетта. Освен това в замяна на истинското месо на божественото животно правят хляб или кнедли по негов образ и подобие, които жътварите изяждат, а погачите, направени във формата на нерез (Коледен нерез), изяждат напролет орачът и неговият добитък.
На читателя вероятно е направил впечатления пълният паралел между идеята за житния дух в антропоморфен и зооморфен образ. Тук можем накратко да подчертаем този паралел. Когато житото се олюлява от вятъра, казват, че през него минава Житната майка или Житният вълк и т.н. Предполага се, че в последния ожънат или овършан житен. сноп присъствува Житната майка или Житния вълк и т.н. и го правят във формата на жена, на вълк и т.н. Човекът, който ожъне, върже или овършее последния сноп, се нарича Старица или Вълк и т.н., според името, дадено на самия сноп. На някои места направеният във формата на човек, сноп се нарича Девата, Царевичната майка и т.н. Топ се пази от едната до другата жътва, за да осигури нескончаем благодат на житния дух. На други места пазят със същата цел Жътвения петел или пък месото от козела от едната до другата жътва. Както по някои места зърното, взето от Житната майка, се смесва със семето за посев, за да стане реколтата богата, така другаде пазят перата, а в Швеция Коледния нерез до пролетта, когато ги смесват със семето за посев пак със същата цел. Тъй както част от Житната майка или Дева се дава на добитъка по Коледа или на конете при първата оран, така част от Коледния нерез се дава на конете или воловете, впрегнати в ралото през пролетта. Най-сетне смъртта на житния дух се представя с умъртвяването или привидното умъртвяване на неговия антропоморфен или зооморфен представител и поклонниците му се причестяват с действителната плът и кръв на представителя на божеството или с хляб, направен по негово подобие.
Житният дух приема и други форми — лисица, елен, сърна, овца, мечка, магаре, мишка, пъдпъдък, щъркел и каня. На въпроса защо житният дух трябва да се появява в образа на животно, и то в образа на толкова много различни животни, можем да отвърнем, че вероятно за първобитния човек, появата на животно или птица сред житото е била достатъчна да го наведе на мисълта за тайнствената връзка между живото същество и житото, а като си спомним как в прастари времена, преди нивите да бъдат оградени, из тях свободно са се скитали всевъзможни животни, няма какво да се чудим, че житният дух е бил отъждествяван дори с едри животни, като кон и крава, каквито днес не биха могли освен поради някаква много рядка случайност, да се видят из английска житна нива.