Златната клонка

Освен всичко житният дух в образа на прасе играе ролята си не само при жътва, но и при сеитба. Когато засяват първия за годината ечемик в Нойаутц (Курландия), стопанката сварява рибица от прасе заедно с опашката. Стопанинът яде от него, отсича опашката и я заравя на нивата. Хората вярват, че тогава класовете на ечемика ще са дълги като опашката на прасето. В този случай прасето е житният дух, чиято оплождаща способност се е настанила преди всичко в опашката. В образа на прасе го заравят в земята при сеитба и в съшия образ се появява отново сред зрялото жито по жътва. Защото, както вече видяхме, при съседите — естонци, последният сноп носи названието Ръжен нерез. В областта Залца, близо до Майнинген, наричат определена кост от прасето „евреина на ветрилото на веялката“. Месото по тази кост се вари на Заговезни, но костта се слага сред пепелта, която съседите разменят като подарък на Месни заговезни (22 февруари), а после я смесват със зърното за посев. Навсякъде в Хесен, Майнинген и други области хората ядат грахова супа със сушени свински ребра на Пепеляна сряда или на Сретение господне. След това събират ребрата и ги окачват из стаята до сеитба, когато ги набождат из засятата нива или ги слагат в торба сред лененото семе. Това се смята за безпогрешно средство против вредители и къртици, а благодарение на това ленът расте висок и здрав.

Но никъде идеята за въплътения в образа на прасе растителен дух не е изразена така ясно, както в скандинавския обичай с Коледния нерез. В Швеция и Дания има коледен обичай да се изпече хляб във формата на нерез. Нарича се Коледен нерез. Често за целта използуват зърното от последния сноп. Коледният нерез стои на масата през цялата Коледа. Нерядко го пазят до сеитбата напролет, когато размесват част от него със семето за посев, а остатъка дават на орача и конете или воловете му в очакване на добра реколта. В този обичай житният дух, присъствуващ в последния сноп, се появява около деня на зимното слънцестоене под формата на нерез, направен от зърното на последния сноп и неговото стимулиращо влияние върху житото проличава от смесването на част от Коледния нерез със семето за посев и даването на част от него на орача и неговия добитък. По същия начин видяхме как Житният вълк се появява отново, когато годината започне да клони към пролетта. По-рано на Коледа са принасяли истински нерез в жертва, а както си личи, и жив човек в качеството му на Коледен нерез. До такива предположения ни навежда един коледен обичай, който все още се спазва в Швеция. Облечен в кожи човек носи в устата си снопче слама така, че подаващите се сламки да изглеждат като мустаците на нереза. Донасят нож и старица с начернено лице се преструва, че го принася в жертва.