Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
Може би, общо взето, можем да заключим, че и в двата си образа — на козел или на бик, Дионис е бил преди всичко бог на растителността. Посочените по-горе китайски и европейски обичаи хвърлят светлина върху обичая на неговите обреди да се разкъсва жив вол или козел. Разкъсвали животното на парченца, също както кондите нарязват на парчета жертвите си, за да може всеки от обожателите да се сдобие с късче от даряващото живот и оплождащо влияние месо божие. Месото се поемало сурово, като причастие, и можем да предположим, че част от него са отнасяли в къщи, за да го заровят на нивите или да го използуват по някакъв друг начин да придаде на плодовете на земята стимулиращото въздействие на бога на растителността. Нищо чудно при тези обреди възкръсването на Дионис, разказвано в мита за него, да се е разигравало, като са натъпквали кожата на умъртвения вол по подобие на атинската буфония.
2. Деметра — прасе и кон
Преминаваме към житната богиня Деметра. Нека си спомним, че в европейския фолклор прасето често е въплъщение на житния дух и да се запитаме дали след като е тясно свързано с Деметра, то не би могло да е първоначалният зооморфен образ на богинята. Прасето било посветено на нея. В изкуството е представяна как носи или се придружава от прасе, а на нейните тайнства системно са й принасяли в жертва прасета; причината, така както я представяли, била, че прасето опустошавало житото и затова било враг на богинята. Но както видяхме, случва се, след като едно животно е прието за божество или пък едно божество е прието за животно, богът да отхвърли своя животински образ и да стане изцяло антропоморфен и тогава животното, което първоначално е умъртвявано в качеството му на божество, започва да се разглежда като жертва, предложена на божеството поради враждебността й към него. Накратко казано — принасят бога в жертва сам на себе си, на основание на това, че е свой враг. Така е станало с Дионис, а може би и с Деметра. И действително, ритуалите на един от нейните празници — Тесмофория — потвърждават схващането, че първоначално прасето е било въплъщение на самата житна богиня Деметра или на дъщеря й Персефона, която е и неин двойник. Както личи по всичко, в Атика Тесмофорията е бил ежегоден празник, чествуван през октомври само от жените, и е представял погребалните ритуали, свързани със спускането на Персефона (или Деметра) в долния свят и с ликуването на хората при завръщането й от царството на мъртвите. Оттам названията Възкачване или Спускане, дадени на първия, и названието Калигения (Благорождение), дадено на третия ден на празника. Но на Тесмофория имало обичай да хвърлят прасета, питки и борови клони в „бездните на Деметра и Персефона“, които изглежда са били някакви свещени пещери или подземия. Твърди се, че в тези пещери или подземия обитавали змии и те изяждали питките и по-голямата част от месото на прасетата. По-късно, по всяка вероятност на следващия празник, жени, наречени „чистачки“, изваждали разложените остатъци от прасетата, питките и боровите клони. Преди това в продължение на три дни те спазвали правилата за церемониална чистота, а после се спускали в пещерите, пропъждали змиите, като плескали е ръце, изваждали горе остатъците и ги слагали в олтара. Според поверието онзи, който получел парче разложено месо или питка и ги посеел със семето на своята нива, си осигурявал добра реколта.
Ето легендата, с която се обяснява първичният и древен празник Тесмофория. Случило се така, че един свинар на име Евбул пасял свинете там, където Плутон изчезнал с Персефона, и стадото му било погълнато от пропастта. И за да отбележат изчезването на свинете на Евбул, всяка година на Тесмофория хвърляли в пещерите прасета. От това следва, че хвърлянето на прасетата в подземията на Тесмофория било част от сценичното представяне на спускането на Персефона в долния свят, а след като няма признаци да са хвърляли нейни изображения, можем да заключим, че хвърлянето на прасета е представлявало по-скоро самото спускане, а не го е придружавало, или с две думи — прасетата били самата Персефона. По-късно, когато Персефона или Деметра (защото двете са равностойни) приела човешки образ, се наложило Да се намери обяснение на обичая да хвърлят прасета в пещерите и така се появила легендата, че докато Плутон отнасял Персефона, се случило наблизо да пасат някакви свине и земята ги погълнала заедно с нея. Легендата е очевидно насилен и нескопосан опит да се хвърли мост между старото схващане за житния дух в образа на прасе и новото — на антропоморфна богиня. Следа от старата идея се е запазила в легендата, че опечалената майка търсела следите на изчезналата Персефона, но стъпките й били заличени от стъпките на прасе. Можем да предположим, че първоначалните следи на прасето са били стъпките на Персефона, а и на самата Деметра. Близката връзка между прасето и житото се крие в легендата, че свинарят Евбул бил брат на Триптолем, на когото Деметра първо разкрила тайната на житото. И наистина според един вариант на легендата Деметра научила самия Евбул заедно с брат му Триптолем да отглеждат жито като награда за това, че той й разкрил участта на Персефона. Освен това трябва да отбележим, че както личи на Тесмофория жените са ядели свинско. Ако съм прав, то това трябва да е било тържествено посвещение или причастие — поклонниците на бога приемали в себе си неговата плът.