Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
— Милорд Тасайо — каза Ичиндар в неловката пауза, докато Тасайо все още се съвземаше от изненадата.
Лордът на Минванаби явно беше възнамерявал да влезе в залата и пред целия Висш съвет и самия император дръзко да се качи на подиума и да заеме мястото на Военачалника. Мара обаче бе уредила да изнесат стола, за да го лиши от този театрален жест. Докато всички очи се извръщаха към лорд Минванаби и виждаха гневното му объркване, Небесната светлина продължи:
— Поискахте да дойда на среща с лордовете на империята. Е, дойдох.
Тасайо възвърна самообладанието си с рефлекс, бърз като удар на меч, и изгледа отвисоко залата.
— Господарю, милорди. — Хвърли поглед към Мара. — Лейди. — Бавно заслиза по стълбището сред приглушеното мърморене на публиката. — Дойдохме, за да настояваме за края на това прекъсване на традиционното управление в империята. — И без да се поклони, добави: — Твое величество, заявявам, че е време Висшият съвет да бъде свикан официално за назначаването на нов Военачалник.
Бляскавата фигура на подиума отвърна:
— Съгласен съм.
Изненадан за втори път за толкова кратко време, Тасайо спря. Осъзна, че ако слезе още по стъпалата, ще се постави под императора, така че остана на мястото си, на нивото на Ичиндар. Въпреки това се поколеба. От всички отговори, които бе предвидил, този беше най-малко очакваният.
— Съгласен си, твое величество?
Ичиндар вдигна високо обсипания си със скъпоценни камъни жезъл.
— Преди да свърши този ден трябва да стигнем до ясен консенсус. Висшият съвет трябва да утвърди моите решения от миналата година или старият ред трябва да бъде възстановен. — Погледна към Мара. — В дълг съм към лейди Акома затова, че ми помогна да разбера. Вече осъзнавам, че едноличният диктат не е начинът да се спечели подкрепата за промените, необходими, за да се гарантира бъдещето ни. Ако нашата империя трябва да оцелее, дошло е времето за всички нас да преосмислим нуждите си. Други светове и култури вече са отворени към нас чрез разломните портали. В предишния си опит се поучихме, за своя скръб, че старите порядки на завоевание и война са лоша разменна монета с народите на други светове.
— Бившите ни врагове не само се доказаха като доблестни мъже — продължи императорът. — Те щедро ни държаха в течение за борбите си срещу древния ужас, известен в нашата история като Врага. — Залата се разшумя и Ичиндар извиси глас. — За да се справим с мидкемийците и с други, които биха могли да дойдат след тях, трябва да променим порядките си.
— За да се справим с чужди сили, трябва да сме силни! — извика Тасайо. — Понесохме позор, защото на Алмечо му липсваше кураж да изкове милион мечове в едно оръжие, владяно от една-единствена силна ръка! — Погледна младия император в бляскавите му одежди и дребничката жена в нозете му с открит укор. — Време е.
Мара отвърна на твърдия му поглед, без да трепне. И заяви пред всички:
— Дадох своята клетва да не видя никой друг на белозлатния трон преди теб, Тасайо. Виждаш обаче, че тронът от бяла кост и злато е махнат. Значи пазя с чест клетвата си. Никой няма да седне на него преди теб, Тасайо.
В претъпканите галерии се понесе глухо мърморене. Устните на Тасайо се изкривиха от гняв. Но преди да е успял да отговори, от предните редици се извиси глас:
— Желая да оповестя своя избор.
Джиро от Анасати стана от стола си, отиде до лорда на Минванаби и изгледа Мара с победоносна усмивка.
— Лейди, това урежда стар дълг помежду ни. Може би сянката на брат ми ще намери покой, щом научи, че неговата убийца е наказана.
Мара изведнъж преживя отново всеки час пропуснат сън и болката от всяка разбита надежда. Грешката, която бе допуснала, се оказваше непоправима. Беше подценила жаждата на Джиро за мъст и беше заложила твърде много на амбицията му. Все пак, като баща си, се изправи срещу поражението с боен дух.
— Мислиш да подкрепиш Тасайо сега? — извика тя с присмех, който отекна до най-горните тераси. — Да не би намерението ти да е да го хванеш отслабнал, след като се изтощи от унищожението ми?
Предвид сегашното превъзходство на Минванаби догадката й беше нелепа. Джиро само се усмихна и погледна Тасайо.
— Подкрепям новия Военачалник, защото редът в империята трябва да се възстанови.
И десетки лордове започнаха да стават, съгласни с призива на Джиро да се възстановят старите порядки, и се подреждаха зад Тасайо, докато стълбището, където стоеше той, не се претъпка и не преля към редовете столове.