Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
След това, решил, че е дошла да научи отговора му на предложението за брачен договор, Камацу въздъхна.
— Мара, в други, по-спокойни времена, нищо нямаше да ме зарадва повече от това да обвържа дома си с толкова почетен дом като Акома. — Говореше искрено и откровено. — Не бих могъл да намеря по-умна снаха от теб. Но макар първият ми син да не е изгубен, както предполагахме, той няма да се върне, за да управлява след мен. Дадена му е титла и земи от Островния крал. Като негов баща, зачитам избора му да остане в земята на Мидкемия. Хокану остава мой наследник.
Замълча, за да потърси думи, и Мара се опита да го облекчи от неудобството.
— Не дойдох заради брачен договор. Моля, не се чувствай задължен да ми даваш отговор във времена, в които имаме по-големи трудности.
Камацу отвърна с усмивка:
— Оценявам тактичността ти, лейди Мара. И разбирам защо Хокану толкова те цени. Всъщност, ако изборът беше само личен, той щеше да ме накара да изпратя съгласие в деня, в който пристигна писмото ти. Забавянето на отговора на предложението ти беше само заради мен, тъй като бъдещето на страната ни е застрашено. Не съм сигурен дали след утрешния ден някой от нас ще е в състояние да се радва на сватбени празненства.
Значи и той беше чул за призива на Тасайо за противопоставяне на императора. Забравила за Великия, който седеше неподвижен като сянка в ъгъла, Мара изгледа замислено мъжа пред себе си, един от най-почитаните владетели в империята. Възрастта не му тежеше. Сребристата коса на слепоочията по-скоро му придаваше достолепие, отколкото го състаряваше, а очите му бяха добродушни, с бръчици от смях около тях. Докато интелигентността на Хокану таеше в себе си пламенна напрегнатост, у бащата тя беше натежала с годините до кротка, уверена мъдрост. Мара интуитивно усети, че пред този лорд може да говори откровено.
— Изслушайте ме — каза тя искрено. — Защото това, което ще кажа, е за Доброто на империята.
И след това официално начало изложи плана, който беше обмисляла от залез-слънце предния ден.
Пред входа на бившия район на Висшия съвет в двореца Тасайо и неговата почетна гвардия в черно и оранжево бяха спрени от отряд дванайсет Имперски бели. В пълно церемониално снаряжение и под командата на Ударен водач с разперени като ветрило златни пера над лъскавия шлем, те стояха пред входа и преграждаха пътя.
Преди Тасайо да е успял да заговори, имперският Ударен водач вдигна ръка.
— Милорд Тасайо от Минванаби, заповядано ти е да се представиш пред Небесната светлина, който очаква появата ти в залата, използвана преди от Висшия съвет. — Даде знак и воините отстъпиха встрани, за да отворят път на Тасайо.
Великолепен в най-бляскавата си парадна броня и понесъл наследствения си фамилен меч на лъскавия си черен колан, Тасайо заповяда на свитата си да продължи напред. Докато крачеха по величествените коридори на комплекса на Съвета, подхвърли с усмивка на Първия си съветник:
— Ичиндар все още поддържа илюзията за господство, въпреки че властта му реално е под въпрос.
Инкомо не отговори. Едва успяваше да поддържа полагащата се дистанция зад господаря си, докато се мъчеше да прецени какво може да се обърка в предстоящото стълкновение. Щом стигнаха до входа на Залата на съвета, Тасайо внезапно спря на прага и старият съветник едва не се блъсна в него.
Залата беше пълна с Управляващи лордове, напълно очаквано, след като най-низшите по ранг заемаха местата си първи, а като представител на най-могъщата в момента фамилия Тасайо беше привилегирован да се появи последен. Съветът обаче не беше обикновен и това се потвърждаваше от факта, че дори и най-високите галерии бяха претъпкани. И най-незначителните лордове в империята бяха сметнали за уместно да присъстват на това събиране — сигурен знак, че има криза. Инкомо присви късогледите си очи, за да може да види по-добре централния подиум. В ослепителната слънчева светлина от купола различи фигура с блестяща бяла роба и броня от скъпоценно лъскаво злато. Ичиндар, деветдесет и първият император, стоеше на върха на подиума.
И Инкомо най-сетне забеляза какво се бе променило.
И щом го видя, причината за внезапното спиране на Тасайо стана ясна: трона от бяла кост и злато, на който бяха седели поколения предишни Военачалници, го нямаше.
— Проклето да е името на предците й! — изсъска Тасайо, взрян в Мара, облечена в искрящо зелена коприна и застанала под подиума в нозете на Небесната светлина.