Слуга на Империята

— Не бъркай молбата ми с формален показ на уважение към Фрасай — прекъсна го тя. Вече се съмваше и това сложи край на търпението й. — Имам нужда от колкото може повече гласове в случай, че възникне конфликт между Тасайо и вашия Боен вожд. В такъв случай разчитам на уверението, че клан Йонани ще застане решително, докато ясно не покажа, че повече не е нужно. Особено след като Джиро от Анасати утре може да замести лорд Тонмаргу като Боен вожд.

Лорд Илиандо въздъхна.

— Молиш за трудна сделка. Ще видя какво мога да направя, като започна с лорд Укудаби. Той е влиятелен, а братовчед му, лорд Джади, беше унищожен от чичото на Тасайо, тъй че домът му не храни любов към Минванаби.

— Добре. — Мара остави чашата си и стана. — Лично ще се видя с лорд Тонмаргу. — И когато домакинът я изпрати до прага, заключи: — Това не е само въпрос на кръвна вражда между мен и Тасайо, милорд Илиандо. Империята е хвърлена в промяна и от мен, от теб и от други като нас зависи да решим дали резултатът ще е добър или лош. Помни едно: каквото и да си мислиш, аз служа на империята.

Мара се качи в носилката и изтърпя друсането, докато носачите й тичаха през града. Улиците в този час бяха пусти и успя бързо да стигне до целта си — скромна, но красива вила в стария град, със стражи в синя броня на портите.

Още преди носачите да сложат носилката на земята, Мара дръпна завеската и извика:

— Мара от Акома!

Дежурният офицер отдаде чест.

— Милейди, с какво мога да бъда полезен?

— Съобщи на своя лорд, че желая да го видя веднага!

Офицерът отвърна с безукорно вежлив поклон и влезе през портите.

Въпреки ранния час Камацу от Шинцаваи вече беше приключил със закуската и нареди да придружат Мара в удобния кабинет до градината му.

В уютната стая, обкръжена от цветя и зеленина, Мара завари лорда на Шинцаваи да беседва с човек с черен халат на магьосник.

Изненадана, тя се поколеба, след което се поклони.

— Велики. Моля за извинение, че ви прекъсвам.

Мъжът с качулката се обърна и Мара видя, че е Фумита.

— Не ни прекъсваш, Мара от Акома. Просто заварваш двама стари мъже, потънали в младежки спомени.

Думите му бяха добронамерени, но самото присъствие на член на Събранието беше притеснително.

— Мога да дойда по-късно — каза Мара. — Но времето е ограничено, а трябва да говоря с лорд Камацу.

Бойният вожд на клан Канацаваи я прикани с жест да седне.

— Яла ли си, лейди Мара? Слугите ми ще донесат каквото пожелаеш.

Мара седна, но при мисълта за каквато и да било храна й призля.

— Само малко теш. — И след като един от слугите на Шинцаваи тръгна към кухнята, се огледа и попита: — Къде е Хокану?

Старият лорд на Шинцаваи се усмихна.

— Ще се натъжи, като научи, че е пропуснал визитата ти, лейди Мара. Но той е офицер и е с армията. — На лицето му се изписа тъга. — Като всички в империята и Канацаваи се подготвяме за война.