Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
Вече досущ като момче, понесло тежестта на скъпи накити, искрящи метали и коприна, Ичиндар въздъхна.
— Мисля, че нямам избор. Ще се опълча на Тасайо. — Завърши аудиенцията с уморена усмивка. — Каквото и да се случи, лейди Мара, имаш моето уважение. Изчакай думата ми до утре и дано боговете защитят теб и името на предците ти.
Мара се поклони ниско, възхитена от този млад мъж, обучен от детството си да почита традицията и в същото време надарен с достатъчно въображение и ум, за да вижда отвъд фалшивата слава, към по-висшето добро на народа си. С пълното съзнание за неговата изключителност и за това, че титлата му може никога повече да не бъде благословена с друг с непредубеденост като неговата, тя напусна голямата зала.
В преддверието я чакаше малката й свита: Сарик и Люджан, и Аракаси в ролята на слуга, наред с отбрана почетна гвардия воини. Отвън, след като Аракаси й помогна да се настани в носилката, тя каза:
— У дома, бързо. Имаме да свършим ужасно много неща — и ужасно малко време.
Проведе съвета си през нощта. Лордове от много партии и кланове се запътиха към градската й къща. Два часа преди разсъмване Господарката на Акома тръгна с носилката си, за да се появи пред единствения владетел, който не се беше отзовал на призива й. На сънения пазач, който отвърна на почукването на Люджан на портите на градската му къща, нареди:
— Кажи на лорд Илиандо, че Мара от Акома чака пред вратата му.
Раздразненият лорд Бонтура се появи бързо, разрошен от възглавниците и с халат, неподхождащ на пантофите му. Макар изражението му да беше кисело затова, че са го събудили, изрече думите за добре дошла на лейди Мара в дома му. След като я настаниха удобно в дневната му и слугите поднесоха лека храна и чоча, той заговори грубо:
— Мара, защо идваш неканена в този час на нощта?
Мара даде знак на Люджан и почетната й охрана да се оттеглят.
— Идвам да те помоля за помощ.
Илиандо вдигна ръка.
— Имаш съчувствието ми в това трудно време, но колкото до противопоставянето на Тасайо…
Мара се изправи рязко.
— Какво?
Дали лордът на Бонтура имаше шпиони в свитата на Минванаби, или някой от персонала на Инкомо си беше развързал езика? Никой, освен вътрешния й кръг не трябваше да знае за съдържанието на разговора й с врага.
— Стига, момиче, срещата ти с Тасайо на хълма с две армии зад вас трудно би могла да се опази в тайна, нали? — Изражението на Мара издаде, че се е надявала да може. — Ще ти спестя време. Вече дадох поддръжката си на Джиро от Анасати — каза лордът на Бонтура.
Очите на Мара се присвиха.
— Джиро? Какво си мисли пък той?
— Ще трябва да попиташ него. — Лордът на Бонтура сръбна неразумно, опари си езика и остави кисело чашата. — Внимавай с чочата — предупреди я ненужно.
Изгубила търпение, но достатъчно тактична, за да запази спокойствие, Мара изчака старият лорд да обясни по-подробно.
— Джиро е известил всички членове на клана Йонани, че неговият дом е в по-добри позиции от този на лорд Тонмаргу.
— Значи залага за Военачалник — разсъди Мара. Изведнъж чашата с чоча й потрябва като повод да ангажира ръцете си. Нервите, напрежението и неудобното приспособяване на тялото й към бременността налагаха тежката си дан.
— Ако Фрасай от Тонмаргу се бои да се противопостави на Джиро, ще имаме голямо разместване в ранговете на Великите домове. Може би закъсняло — разсъди лорд Бонтура. Не беше нужно да обяснява, че Фрасай мрази конфликтите.
Стъписана, Мара попиваше последствията от този неочакван обрат. С тъга осъзна, че Накоя и Кевин бяха прави: след дълги години униние Джиро все още й беше гневен, че бе избрала брат му вместо него за свой съпруг. Явно беше отгатнал единствения й останал ход и беше предприел стъпки, за да гарантира провала й — защото ако останеше без подкрепата на клана Йонани в коалиция, която да блокира мнозинството на Минванаби, годините трупане на влияние и задължения в глас се свеждаха до нищо. Наследникът на Анасати можеше да откаже подкрепа и на Минванаби, и на Акома и с това да постави Висшия съвет в безизходица. Предричането й пред Тасайо за постепенно налагане на имперско управление щеше да се окаже вярно.