Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
Но Мара се чувстваше все едно Кевин стои до рамото й и неговите чужди убеждения крещяха в ума й така, че дори Великият не можеше да ги усмири.
— А невинната съпруга на Тасайо и двете деца? — попита тя умолително. — Трябва ли и техният живот да бъде похабен заради чест?
В отчаяното си желание да ги спаси Мара се обърна към своя враг.
— Освободи децата си от клетвата им пред натамито на Минванаби и аз ще ги осиновя в дома Акома. Моля те, пощади живота им.
Тасайо я изгледа. Разбираше, че загрижеността й извира от самото й сърце. Но само за да я нарани, поклати глава.
— Нека тяхната кръв бъде на съвестта ти, Мара. — Издърпа жезъла на Боен вожд на клана Шоншони от колана си. — Милорд Саджайо — извика на стоящия наблизо дебеловрат мъж, — това ти го поверявам.
Щом взеха служебния жезъл от ръката му, погледът му обходи за сетен път залата. След това, с насмешка към Мара и императора, се обърна с цялото си изящество и арогантност към слабичкия магьосник до Фумита.
— Готов съм, велики.
Магьосникът извади от халата си някакво метално устройство и в залата се разнесе тихо бръмчене. Той постави ръка на рамото на Тасайо и двамата изчезнаха.
Лорд Саджайо огледа жезъла на Боен вожд в ръката си и с неохота пристъпи пред императора.
— Господарю! Не знам дали действам за Доброто на империята, или не. — Погледна другите владетели, струпали се около Мара и Фумита. — Но е казано, че във Великата игра боговете са благосклонни към победителите. Предавам ти поста Боен вожд на Шоншони.
Ичиндар прие последния от петте символа на власт и след това ясно и с категоричен тон заяви:
— Постът Военачалник вече не съществува! — Безцеремонно прекърши жезлите един по един, като хвърляше парчетата на пода. След това призова Камацу от Шинцаваи.
Бащата на Хокану отвърна с дълбок и почтителен поклон.
— Господарю?
— Империята се нуждае от теб — постанови Небесната светлина. — Назначавам те на нов пост — Имперски канцлер.
Камацу се поклони отново.
— За да служа на империята, твое величество, ще приема с радост.
Ичиндар се обърна към събранието и провъзгласи:
— Камацу Шинцаваи е моят глас и моето ухо. Той ще изслушва вашите искания, вашите нужди и предложения, щом се заемем с преустройството на държавата ни.
След това Небесната светлина извика друго име.
— Фрасай от Тонмаргу!
Старият воин пристъпи напред.
— Твое величество!
— Ще ни трябва човек, който да ръководи военните дела. Камацу е моите очи и уши. Ти ще действаш ли като моя десница?
— За да служа на империята! — отвърна с дълбок глас лорд Фрасай.
Ичиндар учредяваше нови длъжности.
— Фрасай от дома Тонмаргу ще носи титлата Имперски сюзерен. Той ще управлява имперските дела, както Военачалникът в миналото, но само по моя повеля. — След това кимна към мъжа най-близо до Мара. — Възлагам на Хопара от Ксакатекас да действа като мой първи помощник-главнокомандващ.
Младият лорд се усмихна широко и извика възторжено:
— За да служа на империята!
Мара му връчи меча на Тасайо.
— Изпрати това на пустинните хора, за да зачетеш бащината си клетва.
Хопара от дома Ксакатекас взе древния меч от ръцете й с почтителен поклон.
И тогава Небесната светлина извърна своя лик към дамата, която стоеше търпеливо, загърната в халат от искряща коприна.
— Мара от дома Акома!
Жената, която всъщност му беше дала трона и бремето на абсолютната власт, го погледна с непроницаемо дълбоките си очи, затаила чувствата си под безукорна цуранска сдържаност.
— Ти предотврати възможността хаос да завладее държавата ни — заяви Ичиндар пред всички. След това я попита със сърдечен тон: — Каква награда можем да ти предложим?
Мара се изчерви.
— Твое величество, всъщност не исках нищо друго, освен възможността да водя фамилните си дела в мир и благоденствие. Боя се, че пожертвах твърде много от своята чест, за да заслужавам каквато и да било награда.
— И все пак ти изостави същите тези дела и чест, за да служиш на по-висше добро — изтъкна Ичиндар. — Напомни ни за забравени истини и за истинско величие. Припомни на днешното ни време възглед, пренебрегван от векове. Със своята саможертва, с това, че остави настрана фамилията си за доброто на държавата като цяло, ти формулира най-висшата от всички добродетели. Никаква награда ли не бихме могли да ти дадем?