Слуга на Империята

— Получих жезъла на клана Омечан тази сутрин, Тасайо. Виж и внимавай! В моята власт са четири претенции за белозлатния трон.

Джиро от Анасати изгледа Мара с неприкрит гняв, преди да се преклони пред неизбежното.

— Тасайо, съдбата е отредила това. Съжалявам. — И с тези думи вторият най-непримирим враг на Акома напусна мястото си на страната на лорда на Минванаби. Отстъплението му предизвика оттеглянето на останалите благородници на Йонани й Тасайо остана само с шепа васали.

Един от тях също заслиза към множеството около подиума и Тасайо най-после даде воля на гнева си и извика:

— Брули от Кехотара! Позориш паметта на баща си! Той служеше доблестно на Минванаби, а ти го посрамваш!

— Посрамвам ли го? — отвърна младият благородник. — И това е оскърбление от човек, чиято фамилия си позволи да ме използва като инструмент, за да унищожи лейди Мара? Нито ти, нито Десио благоволихте да се отнесете с мен, вашия верен васал, така щедро, както тази дама, след като ме надви в Играта. — Брули плю с презрение към стъпалото, на което стоеше Тасайо.

— Ще се погрижа земите на предците ти да бъдат посипани със сол и натамито ви да бъде натрошено! — изкрещя Тасайо.

Заплахата не стресна лорд Брули. Той отиде до Мара и пред очите на всички й се поклони.

— Някои може да казват, че в този ден си изоставила фамилната си чест, лейди Мара. — Усмихна се. — Не мисля. Въпреки предишните ни различия вярвам, че искрено служиш на империята. Нека настъпи мир между нас от този ден насетне.

Мара му се усмихна мило и заяви:

— Пред Висшия съвет приемам и потвърждавам приятелството между Кехотара и Акома.

Очите на Тасайо пламнаха от безсилна злоба.

— Не разчитай на Ичиндар, Мара! Това не е краят. Дадох дума да се върнеш безопасно в дома си, но в мига, в който съгледвачите ми донесат вестта, че кракът ти е стъпил на земята на Акома, ще развихря цялата мощ на Минванаби срещу теб. Нещо повече. — Обърна се властно към тези, които все още стояха зад него, и извика: — Призовавам Честта на клана! Акома опозориха империята и клана Шоншони! Да се вдигнем на война срещу клана Хадама!

— Забранявам! — заяви Ичиндар.

Устата на Тасайо се усмихна самодоволно.

— Имам петдесет хиляди войници, готови да тръгнат по моя команда. — И макар ваденето на оръжие пред императора да беше равносилно на измяна, измъкна меча си от ножницата, за да подсили заканата. Металното острие блесна на светлината като пламък и в залата се разнесе рев, а Тасайо викна: — Щом искаш да сложиш край на това, Ичиндар, нека го направим на бойното поле! Ще застанат ли поддръжниците ти с теб?

Мара изстина. Пред нея стоеше безумец, готов да види родината си рухнала на пепел, вместо да се примири с победата на съперник. Най-лошият й кошмар се бе превърнал в реалност. Заради нейната гордост и лекомисления й стремеж да тласне бъдещето в ново русло, щяха да паднат не само Акома. Със себе си повличаше надолу най-добрите сред могъщите и с това ужасно осъзнаване дойде личната й скръб, че Аяки ще загине преди пълнолетието си, а нероденото дете на Кевин така и няма да получи шанса си да вдиша животворен дъх.