Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Ще имате пълното съдействие на Нюйоркската фондова борса.
Престижът на тази борса бе достатъчен, за да надделее над всякакви съмнения. Пълното съдействие беше неизбежно, но бързината при вземането на решението бе жизненоважна и след още десет секунди борсовите длъжностни лица стояха прави, усмихваха се и мислеха как щяха да отворят заедно учрежденията си.
— Няма да има програмирано търгуване до следващо нареждане — заяви Фидлър. — Тези „експертни“ системи едва не ни убиха. При добро стечение на обстоятелствата петък ще бъде вълнуващ ден. Искаме хората да използват мозъците си, а не системите си „Нинтендо“.
— Дадено — обади се шефът на НАДАК от името на всички.
— И без това трябва да преосмислим нещата — оповести замислено представителят на „Мерил Линч“.
— Ще съгласуваме действията си чрез това учреждение. Обмислете всичко — посъветва ги председателят на Федералния резерв. — Ако имате идеи как преходът да стане по-гладко, искаме да ги чуем. Ще подновим съвещанието в шест. Дами и господа, участваме в операцията заедно. За около седмица няма да бъдем конкуренти. Ще сме членове на един екип.
— Имам близо милион независими вложители, които зависят от търговската ми къща — напомни им Уинстън. — Някои от вас имат повече. Нека не го забравяме. — Нищо не можеше да се сравни с призоваване на честта. Тя бе добродетел, от която всички се нуждаеха, дори онези, които я нямаха. По принцип самата чест задължаваше, налагаше правила на поведение, бе едно обещание — нещо вътре в теб, което дължиш на другите, забелязали, че го притежаваш. Всеки един в тази зала искаше всички останали да го погледнат и да видят човек, заслужаващ уважение и доверие, човек с чест. „Общо взето, полезно понятие — помисли си Уинстън, — най-вече когато си в беда.“
„Ето на!“ — помисли си Райън. Както май винаги ставаше на този етап: първо се захващаш с простите неща и си запазваш наистина мъчните за накрая.
Задачата сега беше по-скоро да предотвратят войната, отколкото да се включат в нея, но последното щеше да е част от първото.
Контролирането на Източен Сибир от Япония и Китай щеше да доведе до създаването на нова… Какво? Политическа ос? Вероятно не. Със сигурност на нова, световна икономическа сила, един съперник на Америка във всички аспекти на властта. То щеше да даде на Япония и Китай огромно конкурентно предимство в икономическо отношение.
Това само по себе си не бе лоша амбиция. Методите обаче бяха. Някога светът се е водил по закони, не по-сложни от тези на джунглата. Ако се докопаш до нещо пръв, то е твое… Ала само ако си достатъчно силен, за да го запазиш. Не е било адски елегантно, нито особено справедливо според днешните стандарти, но правилата са били приети, понеже по-силните държави в повечето случаи са се отплащали за предаността на жителите си с политическа стабилност, а тя обикновено е била първата крачка към израстването на една нация. След известно време обаче човешката нужда от мир и сигурност прераснала в нещо друго — желание за участие в управлението на дадената страна. От 1789, годината, в която Америка приема конституцията си, до 1989, годината, в която Източна Европа падна, за тези два века нещо ново се бе вкоренило в общото съзнание на човечеството. То имаше много имена — демокрация, човешки права, самоопределяне; но в основата си то беше признание, че човешката воля притежава своя движеща сила, която е предимно добра.
Японският план целеше да отрече тази сила. „Ала времето на старите закони отмина“ — каза си Джак. Хората в тази зала трябваше да се погрижат за това.
— Та — приключи той доклада си — ето каква е цялостната ситуация в Тихия океан.
В залата присъстваше целият кабинет с изключение на министъра на финансите, на чието място седеше главният му заместник. Около приблизително ромбовидната маса седяха началниците на различните отдели на изпълнителната власт. Висши членове на Конгреса и на въоръжените сили заемаха местата по протежение на четирите стени.
Следващ трябваше да говори министърът на отбраната. Вместо обаче да се изправи на подиума, когато Райън се върна на мястото си, той отвори кожената си папка с документи и почти не вдигна глава от тях.
— Не зная дали можем да го направим — започна министърът на отбраната и при тези думи мъжете и жените от политическия кабинет се размърдаха неловко по местата си.
— Проблемът е колкото технически, така и всякакъв. Не можем да демонстрираме достатъчно мощ, за да…
— Чакайте малко — прекъсна го Джак. — Искам да изясня няколко неща на всички, става ли? — Нямаше възражения. Дори министърът на отбраната, изглежда, изпита облекчение, че не се налага да говори. — Гуам е американска територия, такава е вече почти век. Хората там са наши сънародници. Япония ни отне острова през 1941 година и през 1944 си го върнахме. За тази кауза умряха хора.