Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
По време на цялата тирада президентът седеше тихо на мястото си и се вглеждаше внимателно в лицата и по-специално в това на министъра на отбраната, както и на седящия зад него, до самата стена, председател на Обединения комитет на началник-щабовете — мъжа, избран от министъра за негов помощник в оголването на американската войска. И двамата бяха свели очи и бе очевидно, че са недостойни за решителния миг. Също толкова очевидно беше, че родината им не можеше да си го позволи.
— Как можем да го постигнем, Джак? — попита Роджър Дърлинг.
— Все още не зная, господин президент. Преди да се опитаме, трябва да решим дали ще го правим или не, а това, сър, е ваше задължение.
Дърлинг претегли думите на Райън, прецени и доколко желателно е да подложи на гласуване кабинета си, но лицата му показваха нещо, което не му хареса. Спомни си дните във Виетнам, когато каза на кавалеристите43 си, че действията им наистина са от значение, макар да знаеше, че ги лъже. Никога не забрави израженията им и въпреки че малцина го знаеха, сега горе-долу всеки месец под булото на нощта той слизаше до паметника в чест на загиналите във Виетнам и знаеше точното място, където е изписано всяко едно име на всеки човек, умрял под неговото командване; посещаваше тези имена едно по едно, за да им каже, че направеното наистина е имало някакво значение, че за великата подредба на събитията пожертваният им живот е допринесъл за нещо и че светът се е променил към по-добро — твърде късно за тях, ала не и за сънародниците им. Президентът си спомни и още нещо: никой никога не бе отнемал земя на Америка. Може би всичко се свеждаше до това.
— Брет, започваш преговорите веднага. Покажи им ясно, че настоящата ситуация в Западния Тих океан е абсолютно неприемлива за правителството на САЩ. Няма да приемем нищо друго освен пълно възвръщане на Марианските острови към предвоенното им състояние. Нищо друго — повтори Дърлинг.
— Да, господин президент.
— Искам планове и предложения за отстраняване на японските въоръжени сили от тези острови, в случай че преговорите се провалят — обърна се СКАЧАЧА към министъра на отбраната.
Последният кимна, но лицето му говореше само. Министърът на отбраната не вярваше, че могат да го постигнат.
Адмирал Чандраската смяташе, че се бавиха достатъчно, ала проявяваше търпение и знаеше, че може да си го позволи. „Какво ще стане сега?“ — чудеше се той.
Нещата можеха да протекат по-бързо. Малко се забави с методите и плановете си, докато се опитваше да узнае начина на мислене на противника си, контраадмирал Майкъл Дъбро. Беше хитър враг, биваше го в маневрите и понеже бе умен, побърза да заключи, че неговият враг, Чандраската, е глупав. В продължение на седмица беше явно, че американската флотилия се намира на югозапад, и като се отправи на юг, той подмами Дъбро да поеме на север и сетне на изток. Дори преценката му да бе погрешна, на американските кораби пак щеше да им се наложи да отидат на същото място, източно от нос Дондра, и да принудят танкерите си да прекосят напряко. Рано или късно те щяха да минат под въздушните му патрули, както и най-сетне стана. Сега трябваше само да ги последва и Дъбро нямаше да може да ги отклони от курса им освен на изток. Което пък значеше да обърне цялата си флотилия на изток, далеч от Шри Ланка, и да разчисти пътя за амфибиите на индийския флот, които да качат товара си от войници и бронирани превозни средства. Единствената алтернатива за американците беше да се изправят срещу флота му и да опитат сражение.
Те обаче нямаше да го направят… Или? Не. Единственият разумен ход на Америка бе да отзове Дъбро и неговите два самолетоносача към Пърл Харбър, където да чакат политическото решение дали да приемат ръкавицата на Япония или не. Те бяха разделили флота си, нарушавайки сентенцията на Алфред Тейър Мейхан, която Чандраската научи не чак толкова отдавна във военноморския колеж в Нюпорт, Роуд Айлънд, заедно със състудента си Юсуо Сато. Той помнеше теоретичните им разисквания по време на разходките покрай дигата на морето, когато зяпаха яхтите и се Чудеха как малките флотове могат да победят големите.
43
Моторизирани или танкови поделения, носещи по традиция названията кавалерийски. — Б.прев.