Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Може и да е лудост, но точно това се е случило.
Шефът на Нюйоркската фондова борса се замисли.
— Всичко това е прекрасно — рече той след няколко секунди, с което искаше да каже, че не вижда нищо прекрасно, и всички го знаеха. — Ние обаче все още сме затънали до гуша в тресавището и алигаторите се събират около нас. Смятам, че не можем да ги държим на разстояние още дълго.
По този въпрос имаше всеобщо съгласие. Всички на първия ред се учудиха, когато видяха, че бившият им колега се усмихва.
Уинстън се обърна към министъра на финансите:
— Бъз, защо не им кажете добрата новина?
— Дами и господа, има един изход — започна Фидлър уверено.
Следващите шестдесет секунди от речта му въдвориха недоверчиво мълчание. На търговците даже не им хрумна да се обърнат и да се спогледат. Но макар да не кимаха точно одобрително, никой и не възрази дори след привидно безкрайното обмисляне.
Първи, както можеше да се очаква, се обади генералният директор на „Къмингс, Картър и Кантър“. ККК рухна около три и петнадесет миналия петък, когато събитията я завариха, докато следваше неправилен курс, паричният й резерв бе ликвидиран и сетне й беше отказана помощ от „Мерил Линч“, за което, ако трябваше да е честен, генералният директор не можеше да ги вини.
— Законно ли е? — попита той.
— Нито американското Министерство на правосъдието, нито Комисията за застраховки и ценни книжа ще сметнат съдействието ви за някакво закононарушение. Трябва да кажа — добави Фидлър, — че всеки опит за възползване от ситуацията ще бъде наказван наистина жестоко… но ако всички работим заедно, мерките срещу тръстовете и други съображения ще бъдат игнорирани в името на националната сигурност. Това е неправилно, ала вече е вписано в протокола и всички ме чухте да го казвам. Дами и господа, такова е намерението на американското правителство.
„Е, какво пък“ — помисли си събралото се множество и особено хората на изпълнителната власт.
— Ами всички знаете какво се случи с нас, трите К-та — обади се директорът, оглеждайки се, а естествената му скептичност бе смекчена от наченки на искрено облекчение. — Нямам избор. Трябва да се включа.
— Имам да добавя нещо. — Сега председателят на Федералния резервен фонд излезе отпред. — Току-що приключих с обажданията до шефовете на централните банки на Великобритания, Франция, Германия, Швейцария, Белгия и Холандия. Всички ще летят за насам тази нощ. Утре сутринта ще се съберем ето тук, за да изготвим система, чрез която те също ще могат да се включат в това начинание. Наистина ще стабилизираме долара. Ще оправим и пазара за съкровищни бонове. Американската банкова система няма да ни удари. Смятам да предложа на Комисията за открити пазари всеки, който се придържа към американски съкровищни бонове, тоест подновява тримесечните и шестмесечните полици, да получи допълнителен половин лихвен процент като награда от американското правителство за това, че ни помага в трудната ситуация. Ще дадем същата премия и на всички, които купуват съкровищни бонове до десет дни след повторното отваряне на пазарите.
„Хитър ход — помисли си Уинстън. — Много хитър.“ Така щяха да привлекат чуждите капитали към Америка и да ги отклонят от Япония, както и наистина да стабилизират долара, атакувайки същевременно йената. Азиатските банки, очистващи се от долари, щяха да получат нож в гърба заради действията си. „Ще видим кой ще надвие!“
— За това ви е нужен закон — възрази един специалист по облигациите.
— Ще го имаме черно на бяло до идния петък. За момента това е политиката на Федералния резервен фонд, одобрена и подкрепена от президента на САЩ — добави председателят.
— Хора, те ни връщат живота — каза Уинстън, като пак крачеше напред-назад пред дървения парапет. — Бяхме атакувани от хора, които искаха да ни смачкат фасона. Те искаха да изтръгнат сърцето ни. Е, изглежда, тук имаме доста опитни лекари. Известно време ще сме отмалели, ала до края на другата седмица всичко ще е наред.
— Петък на обед, а? — попита шефът на Нюйоркската фондова борса.
— Точно така — отвърна му Фидлър, който сега се взираше внимателно и чакаше отговор.
Управителят помисли още няколко секунди, сетне стана.