Ужас [bg]

Всички можеха да напуснат лагер „Спасение“. Сега вече всеки един имаше шанс да оцелее.

Другата, не по-малко добра новина беше, че бяха прекарали два дни в стрелба по тюлените върху плаващите ледени блокове в откритите води на протока. Два дни и нощи Девьо и хората му ядоха до пръсване тюленово месо и мас; изтощените им тела копнееха за лойта толкова силно, че макар от обилната храна да им ставаше лошо — след седмиците, прекарани само на сухари и късчета старо осолено свинско, — от повръщането само огладняваха още повече, смееха се и отново се захващаха да се тъпчат с месо.

Сега, докато следваха бамбуковите пръчки през последната миля крайбрежен лед до лагера, всеки от осемте мъже теглеше след себе си трупа на тюлен. Тази вечер четирийсет и шестимата моряци в лагера Спасение, както и осемте тържествуващи разузнавачи, щяха да се нахранят добре.

Общо взето, мислеше си Девьо, когато излязоха на брега и минаха покрай лодките с радостни възгласи и викове „ура“, за да привлекат вниманието на лагера — ако не се смяташе, че хлапакът Голдинг се беше върнал сам още през първия ден заради болки в стомаха, това беше почти идеалната експедиция. За пръв път от месеци — от години — капитан Крозиър и останалите щяха да получат новини, които си заслужаваше да бъдат отпразнувани.

Всички щяха да си тръгнат за вкъщи. Ако тръгнеха още днес, като най-здравите мъже теглят болните в лодките само четири мили по криволичещия път между торосите, отбелязван внимателно от Девьо, след три или четири дни щяха вече да плават, а след седмица щяха да са стигнали до устието на река Грейт Фиш. И беше напълно възможно дотогава проходите в леда да се бяха отворили още по-близо до брега!