Ужас [bg]

Всички кимнаха, обвити от облаци тютюнев дим.

— Имам още един въпрос, преди да излезем оттук и да кажем на мъжете да се подготвят за днешния пир и утрешния поход — каза Кауч.

Девьо, който седеше в топлата палатка без шапка на главата, повдигна вежди.

— Какво ще правим с болните? Хартнъл ми каза, че шестима от тях не могат да вървят, дори ако животът им зависи от това. Твърде напреднала фаза на скорбут. Например Джопсън, стюардът на капитана. Господин Хелпман и нашият инженер Томпсън са мъртви, но Джопсън все още се държи. Хартнъл твърди, че не може дори да си повдигне главата, за да пие — трябва да му се помага, — но е все още жив. Ще го вземем ли с нас?

Девьо погледна към Кауч, а след това и към останалите трима мъже, опитвайки се да прочете отговора по лицата им, но там не откри нищо.

— И ако все пак вземем Джопсън и останалите умиращи — продължи Кауч, — в качеството си на какво ще ги вземем?

Нямаше смисъл Девьо да пита какво иска да каже вторият помощник. Дали ще ги вземем със себе си като другари или в качеството им на храна?

— Ако ги оставим тук — каза той, — те повече от сигурно ще отидат за храна на Хики, ако той наистина се върне, както предполагат някои от вас.

Кауч поклати глава.

— Нямам предвид това.

— Знам — отвърна Девьо. Той си пое дълбоко дъх, като едва не се закашля от гъстия дим. — Добре — рече той. — Ето и първото ми решение, взето като командир на експедицията на Франклин. Когато утре потеглим, теглейки лодките по леда, с нас тръгват всички хора, които успеят да отидат до лодките и да застанат във впряговете — или поне да се качат в някоя от лодките. Ако някой умре по пътя, тогава ще решим дали да теглим тялото му по-нататък. Аз ще реша. Но утре сутринта лагера „Спасение“ ще напуснат само онези, които успеят да отидат до лодките.

Всички мъже мълчаха, но неколцина кимнаха. Никой не гледаше Девьо в очите.

— Ще съобщя решението си на мъжете след вечеря — каза Девьо. — Всеки от четиримата трябва да избере по един надежден човек, който да поеме дежурството с вас. Едуард ще състави графика. Не позволявайте на тези мъже да се натъпчат до забрава. Нужно е да запазим здрав разсъдъка си — поне някои от нас — докато не достигнем благополучно откритите води.

Четиримата мъже кимнаха в знак на съгласие.

— Добре, съобщете на хората за угощението — каза Девьо. — Вече приключихме тук.