Ужас [bg]

Ала когато говоря за късмета на Хики, имам предвид не само злата му сила, която му осигури възможността да се храни с прясно месо. По-скоро става дума за днешното откритие, когато само на две мили северозападно от стария ни Речен лагер, където бе изчезнал господин Бриджънс, ние се натъкнахме на канали в леда, продължаващи покрай брега в западна посока.

Поквареният отряд на Хики веднага свали от шейната, подготви за плаване и пусна пинаса във водата и оттогава ние се придвижваме бързо под платна и с гребане, поддържайки курс на запад.

Ще ме попитате как са успели седемнайсет човека да се съберат в двайсет и осемфутовата лодка, предназначена да побира от осем до дванайсет души?

Отговорът е, че седим буквално един върху друг и — макар да носим със себе си само палатки, оръжия, патрони, бъчонки с вода и ужасния ни товар с храна — ние сме така претоварени, че морето достига почти до планшира от всяка страна, особено когато ширината на каналите позволява да се движим по вятъра без помощта на гребла.

Чух Хики и Ейлмър да си шепнат, докато слизахме на леда, за да разпънем палатките за през нощта — те не се стараеха особено да говорят тихо.

Налага се да се избавят от някого.

Пред нас се простират открити води, пътят е свободен — може би чак до лагера „Ужас“ и дори до самия кораб, както бе предсказал пророкът Корнилиъс Хики по време на сблъсъка си с Крозиър на брега на безименния залив, когато метежът не избухна само благодарение на виковете, че има открита вода — и е напълно възможно Хики и останалите с него хора да достигнат до лагера „Ужас“ и до кораба за три дни спокойно плаване, изминавайки разстоянието, което ние, движейки се в обратната посока, бяхме преодолели за три и половина месеца, прекарани в ужасяващо теглене на шейни.

Но сега, когато те вече не се нуждаят от впрегатни мъже, кого ли ще принесат в жертва за попълване на запасите от храна и за да облекчат лодката при утрешното й плаване?

Докато пиша, Хики, неговият великан, Ейлмър и останалите водачи на отряда обикалят лагера и властно ни заповядват да излезем от палатките, макар вече да е късно и тъмната нощ да се е спуснала.

Ако утре съм все още жив, ще пиша пак.