![Ужас [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/7/6/2/uzhas-bg-download.jpg)
Ужас [bg]
- Автор: Симмонс Дэн
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-344-3
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ужас [bg]». Краткое содержание книги:
— Не знам, господин Лейн. Той нареди да ви доведа именно тук.
Старшината на трюма Годард събра ръцете си на шепи около устата и извика:
— Ехоооо? Господин Девьо? Ехооо?
В отговор някъде отдясно се разнесе вик. Гласът беше неясен, приглушен, но звучеше развълнувано.
Давайки знак на Голдинг да го последна, Крозиър тръгна през гората от двайсетфутови глетчерови върхове. Вятърът прелиташе между изваяните кули със стенещ, монотонен вой и всички знаеха, че краищата на ледените върхове са остри и твърди като моряшки ножове.
Пред тях, на огрян от лунна светлина участък от равен лед между върховете на глетчери, стоеше самотна тъмна човешка фигура.
— Ако това е Девьо — прошепна Лейн на капитана, — значи той е изгубил осемте си човека.
Крозиър кимна.
— Джон, Уилям, вие двамата вървете напред — бавно, — дръжте оръжията в готовност, с наполовина спуснати ударници. Доктор Гудсър, бъдете така добър да останете тук с мен. Голдинг, ти също чакай тук.
— Слушам, сър — прошепна Уилям Годард. Двамата с Джон Лейн свалиха със зъби дебелите си ръкавици, за да могат да използват пръстите си, облечени в по-тънките долни ръкавици, вдигнаха оръжията си, спуснаха наполовина единия ударник на двуцевните си пушки и тръгнаха предпазливо напред, към осветеното открито пространство отвъд ледената гора.
Иззад последния глетчеров връх се появи една огромна сянка и със страшна сила удари главите на Лейн и Годард една в друга. Двамата мъже се строполиха на земята като говеда под тежкия чук в кланицата.
Друга тъмна фигура нанесе удар върху задната част на главата на Крозиър, изви ръцете му зад гърба и когато той се опита да се изправи, притисна нож към шията му.
Робърт Голдинг хвана доктор Гудсър и приближи дълъг нож към гърлото му.
— Не мърдай, докторе — прошепна младежът, — или лично аз ще те оперирам.
Грамадната сянка вдигна Годард и Лейн за яките на шинелите и ги повлече към откритото пространство. Върховете на ботушите им чертаеха бразди в снега. Иззад ледените върхове се появи трети мъж, вдигна оръжията на Годард и Лейн, подаде едното на Голдинг и задържа другото.
— Отивай ей там — каза Ричард Ейлмър, сочейки с цевите на пушката.
С все още притиснат нож към гърлото му от неясната фигура, в която Крозиър разпозна по миризмата мързеливеца Джордж Томпсън, капитанът се изправи и блъскан в гърба, препъвайки се, излезе от сенките на ледените върхове и тръгна към човека, който чакаше под лунната светлина.
Магнъс Менсън хвърли телата на Лейн и Годард на леда пред своя господар Корнилиъс Хики.
— Живи ли са? — изхриптя Крозиър. Томпсън продължаваше да държи ръцете на капитана зад гърба му, но сега, когато срещу Крозиър бяха насочени дулата на две пушки, беше свалил ножа от гърлото му.
Хики се наведе напред, сякаш за да огледа мъжете, и с две плавни, леки движения им преряза гърлата с ножа, който внезапно се беше появил в ръката му.
— Вече не са живи, господин Велики и Всемогъщи Крозиър — каза помощник-калафатникът.
Кръвта, която се изливаше върху леда, изглеждаше черна на лунната светлина.
— Този способ ли използва, за да заколиш Джон Ървинг? — попита Крозиър с треперещ от ярост глас.
— Майната ти — каза Хики.
Крозиър погледна към Робърт Голдинг.
— Надявам се, че си получил своите трийсет сребърника.
Голдинг се изкиска.
— Джордж — обърна се помощник-калафатникът към Томпсън, който стоеше зад капитана. — Крозиър носи пистолет в десния джоб на шинела си. Извади го. Дики, донеси ми пистолета. Ако Крозиър мръдне, убий го.
Томпсън извади пистолета, докато Ейлмър държеше капитана под прицела на присвоената пушка. После се приближи до другаря си, взе пистолета и кутията с патрони, които Томпсън беше открил, и отстъпи назад с отново вдигната пушка. Той прекоси огряното от лунна светлина пространство и подаде пистолета на Хики.
— Всички тези страдания, съпътстващи съществуването — каза внезапно доктор Гудсър. — Защо хората непрекъснато добавят нови към тях? Защо представителите на нашия вид винаги трябва да поемат докрай дадените ни от Бог нещастие, ужас и тленност, а след това допълнително да влошат нещата? Можете ли да отговорите на този въпрос, господин Хики?
Помощник-калафатникът, Менсън, Ейлмър, Томпсън и Голдинг погледнаха към лекаря така, сякаш той бе започнал да говори на арамейски.
Същото направи и единственият друг жив човек там, Франсис Крозиър.
— Какво искаш, Хики? — попита Крозиър. — Освен да убиеш още няколко добри мъже, за да се запасиш с месо за похода?
— Искам да си затвориш шибаната уста и да умреш бавно и мъчително — отвърна Хики.