Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
Прабакер така се развълнува и зарадва на подаръка, че сериозността, която си придаваше в ролята на сдържания младоженец, избухна в мощни ликуващи викове. Той скочи на крака и изтанцува своя секси танц с клатенето на таза, а после тържествеността на случая отново надделя и той седна до невестата си. Навлязох сред гъстата, въртяща се джунгла от мъже пред сцената и затанцувах, докато тънката ми риза полепна по мен като водорасли в плитка вълна.
Същата нощ, докато се връщах в апартамента си, се усмихнах при мисълта колко различна беше сватбата на Викрам. Два дни преди Прабакер и Джони да се венчаят за своите невести сестри, Викрам се ожени за Лети. Въпреки пламенната и понякога агресивна съпротива на семейството си, той заложи на гражданска церемония. На сълзите и молбите на близките си той отговаряше с една неизменна формула: „Това е съвременна Индия, йаар.“ Малцина от неговото семейство биха се принудили да станат свидетели на такава мъка — публичното отхвърляне на старинната, великолепната и натруфената индуска сватба, която отдавна готвеха за него. Накрая само сестра му и майка му се присъединиха към малкия кръг от приятели на Лети и видяха как булката и младоженецът обещаха да се обичат и почитат до края на дните си. Нямаше музика, нямаше цветове, нямаше танци. Лети беше облечена със златист костюм и златиста широкопола сламена шапка с рози от органза, Викрам — с черно сако с три четвърти дължина, черно-бяла брокатена жилетка, черни гаучо панталони със сребърни кантове и любимата шапка. Церемонията свърши за минути, а после двамата с Викрам поведохме, почти понесохме, съкрушената му от скръб майка към очакващата я кола.
Ден след сватбата закарах Викрам и Лети на летището. Смятаха да повторят церемонията в Лондон със семейството на Лети. Докато тя разговаряше по телефона с майка си, за да потвърди кога ще пристигнат, Викрам се възползва от възможността да си поговорим задушевно.
— Благодаря ти, че ми обработи паспорта, човече — ухили се той. — Тая шибана присъда за дрога в Дания… Дреболия, но щеше да ми причини големи главоболия, йаар.
— Няма проблеми.
— И доларите. Много добър курс ни уреди, ебати. Знам, че го договори специално, йаар и ще ти върна някак услугата, като се върнем.
— Спокойно.
— Знаеш ли, Лин, ти наистина трябва да улегнеш, пич. Не че нещо искам да те прецакам. Само ти казвам като приятел — приятел, който те обича като брат. Вървиш към голямо падение, човече. Имам лошото предчувствие, че… Мисля, че трябва да вземеш да улегнеш.
— Да улегна…
— Да, пич. Там му е смисълът, йаар.
— Смисълът на… какво?
— За това е цялата шибана игра. Ти си мъж. Мъжът трябва да постъпи точно така. Не ща да ти се бъркам в личните простотии, но е малко тъжно, че още не го знаеш.
Засмях се, но той продължаваше да ме гледа навъсено.
— Лин, мъжът трябва да намери добра жена, а като я намери, трябва да спечели любовта й. После трябва да заслужи уважението й. А след това — да цени доверието й. И после трябва… ами, да продължи да го прави, докато са живи. Докато не умрат и двамата. Всичко е само заради това. То е най-важното нещо на света. Това е то мъжът, йаар. Мъжът е истински мъж, когато спечели любовта на добра жена, заслужи уважението й и запази доверието й. Докато не го направиш, ти не си мъж.
— Кажи го на Дидие.
— Не бе, човек, ти не схващаш. И за Дидие е същото, само че той трябва да си намери свестен пич и да го обича. Едно и също е за всички нас. Опитвам се да ти кажа, че ти си намерил добра жена. Карла е добра жена, човече. И ти си заслужил шибаното й уважение. Пич, тя ми разказа на няколко пъти за холерата и всичко останало в жопадпати. Направо си я шашнал с всичките тия червенокръстки изпълнения, пич. Тя те уважава! Но ти не цениш доверието й. Ти й нямаш доверие, Лин, защото сам си нямаш доверие. И ме е страх за тебе, човече. Без добра жена мъж като теб — мъжете като теб и мен, сами си търсим белята, йаар.