Шантарам

Немалко от тези мечти бяха и мои. Бях наел момичетата и музикантите, без да знам с какво смятат да се представят на Прабакеровата сватба. Препоръча ми ги Чандра Мехта, който ме увери, че те винаги сами разработват програмата си. Онази първа валутна сделка на черно, която той ме помоли да осъществя — десетте хиляди американски долара, които искаше — роди черни плодове. Чрез него се срещнах и с други от киноиндустрията, които искаха злато, долари и документи. За последните няколко месеца посещавах киностудиите все по-често, а печалбите за Кадербай постоянно растяха. В тази връзка имаше известен престиж и за двете страни — за филми-типовете, както ги наричаха в Боливуд — беше тръпка да ги свързват от безопасно разстояние с прочутия мафиотски дон, а самият Хан не беше безразличен към блясъка на филмовия свят. Когато две седмици преди сватбата на Прабакер помолих Чандра Мехта да ми помогне да наема танцьорки, той реши, че въпросният Прабакер е важен гунда, който работи за Кадербай. Отдели много време и положи специални усилия, за да го уреди — подбра всяко момиче според личната си преценка за уменията му и осигури оркестър от най-добрите музиканти на студията. Представлението, когато най-сетне го гледахме, би предизвикало задоволството и у управителя на най-развратния нощен клуб в града. Оркестърът свири дълго десетте най-популярни песни за сезона. Момичетата пяха и танцуваха на всички тях, подчертавайки изкусителния и еротичен подтекст на всяка фраза. Някои от хилядите съседи и гости на сватбата в бордея бяха приятно скандализирани, но повечето се възхитиха от сладострастието — Прабакер и Джони първи сред тях. А аз, видял за пръв път колко похотливи са нецензурираните версии на танците, започнах да ценя по нов начин изтънчените жестове, които толкова често виждах в индийските филми.

Дадох на Джони Пурата като сватбен подарък пет хиляди американски долара. Тези пари стигаха, за да си купи колибката в бордея Нейви Нагар, която искаше, близо до мястото, където е бил заченат. Нагар беше законен бордей и купуването на колибата означаваше край на страха от изгонване. Той щеше да има сигурен дом, в който да продължи работата си като неофициален счетоводител и данъчен консултант на стотиците работници и дребни предприятия в околните бордеи.

Подаръкът ми за Прабакер беше документът за собственост на неговото такси. Собственикът на малката флотилия от таксита ми го продаде след яростен пазарлък. Платих твърде скъпо за колата и лиценза, но парите не значеха нищо за мен. Това бяха черни пари, а черните пари изтичат през пръстите по-бързо от законните, спечелените с труд пари. Ако начинът, по който са спечелени, не заслужава уважението ни, парите нямат стойност. Ако не можем да ги използваме, за да подобрим живота на семействата и близките си, парите нямат предназначение. Въпреки това, от уважение към формалностите на традицията, при сключването на сделката проклех собственика на такситата с най-любезното и едновременно най-неприятното от индийските бизнес проклятия: „Десет дъщери да имаш и всичките да се омъжат добре!“ — т.е. поредица от зестри, които щяха да изчерпят кажи-речи всичките му богатства.