Друговремец [bg]

За нещастие се наложи да правим това на всеки час. До залез-слънце стаята приличаше на блато и джапахме из локвички разтопен сняг, а върху тях - купчини прогизнали чаршафи. От мангала в ъгъла се разнасяха гъсти изпарения. Брат Полидор и самата аз също бяхме прогизнали и потънали в пот, замръзнали от снега и на края на силите си, въпреки помощта на брат Анселм и монасите. Опитахме и антипиретици2 като метличина, хидрастис, котешка трева и исоп, но без резултат. А Джейми нямаше как да изпие достатъчно чай от върбова кора, чиято салицилова киселина щеше със сигурност да помогне.

В един от все по-редките си моменти на ясно съзнание той поиска да го оставя да умре. Както и предната вечер, му отвърнах рязко:

- Проклета да съм, ако го направя. - И продължих с грижите си.

Когато слънцето вече захождаше, в коридора се чуха стъпки. Вратата се отвори и в стаята пристъпи абат Алегзандър, чичото на Джейми, придружен от брат Анселм и още трима, понесли малка кедрова кутия. Абатът ме доближи и ме благослови на две на три, след което хвана ръката ми.

- Ще миропомажем момчето - каза той с внимателен, дълбок глас. - Не се бой.

Обърна се към леглото, а аз се втренчих в Анселм за обяснение.

- Тайнството на последното причастие - каза той тихо, като пристъпи към мен, за да не смущава монасите, събрали се около леглото на Джейми. - Последното помазание.

- Последно причастие! Това е за умиращи!

- Шт. - Придърпа ме по-далеч от леглото. - По-точно е помазание на болния, но се прилага най-често при хора, които може скоро да умрат.

Монасите бяха обърнали Джейми по гръб много внимателно, за да лежи възможно най-удобно на разранените си рамене.

- Целта на тайнството е двояка - мълвеше в ухото ми Анселм, докато вървяха приготовленията. - Първо, здраве. Молим се болният да се възстанови, ако е такава Божията воля. Мирото се използва като символ на живот и изцеление.

- А втората цел? - попитах, макар вече да знаех.

Анселм кимна.

- Ако не е Божията воля болният да се изцери, тогава му се опрощават греховете и го поверяваме на Бог, за да си отиде душата му в мир.

Сковах се, готова да възнегодувам, но той положи предупредително ръка на рамото ми.

- Това са последните обреди на Църквата. Има право на тях и покоя, който могат да му донесат.

Приготовленията приключиха. Джейми лежеше по гръб, благоприлично загърнат с одеяло около слабините, а до главата и краката му имаше свещи, които ми напомняха на гробищни светлини. Абат Алегзандър седеше на ръба на леглото, а до него - монах с покрит с балдахин поднос, на който имаше две малки шишенца с миро и светена вода. Беше преметнал бяла кърпа през ръцете си. Като проклет виночерпец, помислих си раздразнено. От целия ритуал ме побиваха тръпки.

Всички думи бяха на латински, мелодични и напевни, приятни за ухото, макар да не разбирах смисъла. Анселм току ми прошепваше какво значат някои части от служението -другите бяха ясни от само себе си. В един момент абатът направи знак на Полидор, който пристъпи напред и постави малка стъкленица под носа на Джейми. Сигурно съдържаше амониеви изпарения, защото той трепна и рязко завъртя глава, без да отваря очи.