Друговремец [bg]

Движенията ми ставаха по-трудни - сякаш газех във вода до бедрата, подгонена от чудовищна риба. Вдигах колене високо и бягах на каданс, чувствайки водата по лицето си.

Отърсих се от съновидението и осъзнах, че ръцете и лицето ми наистина са влажни. Не сълзи, а кръв и пот от кошмарното създание, с което се борех в мрака.

Пот. Това трябваше да ме подсети за нещо важно, но не си спомнях. Длан се вкопчи в едната ми предмишница и аз се отдръпнах, но по кожата ми остана мазен слой.

Около черницата във кръг, маймуна гони невестулка.

Но нещо не беше наред, защото невестулката преследваше мен, невестулка с остри зъби, които пронизваха предмишниците ми. Замахнах към нея и тя ме пусна, но после впи ноктите си в мен... Около черницата във кръг...

Демонът ме беше притиснал към стената - усещах камъните зад главата си, камъните под пръстите си и твърдото като камък тяло, притиснато до мен, едно кокалесто коляно между моите, камък и кост, между... краката ми, още твърдост... ах. Мекота насред твърдото като камък битие, приятна хлад в горещината, упование насред злочестини...

Паднахме заедно на пода и се затъркаляхме, оплетени в гоблена и обливани от студения въздух от прозореца. Мъглите на лудостта се разсейваха.

Блъснахме се в някаква мебел и останахме на земята. Ръцете на Джейми се бяха вкопчили в гърдите ми и той впиваше пръсти в плътта ми до болка. Усетих още влага по лицето си, пот или сълзи, не знаех, но отворих очи. Джейми ме гледаше с празно изражение, осветен от луната. Ококорени, разфокусирани очи. Отпусна ръце. Един пръст нежно премина по очертанията на едната ми гърда, от върха до зърното, отново и отново. Той я подхвана, разперил пръсти като морска звезда, нежно, като дете.

- М-майко? - рече той. Изтръпнах. Изрече го с високия, чист гласец на малко момче. -Майко?

Студеният въздух ни обливаше и прочистваше лошия дим, а отвън долитаха снежинки. Вдигнах ръка и поставих длан на студената му буза.

- Джейми, миличък - прошепнах през нараненото си гърло. - Ела, положи глава.

Тогава празната маска се разпука, аз прегърнах здраво скованото му тяло и двамата се разтресохме от силата на риданията му.

По особено щастливо стечение на обстоятелствата на сутринта ни намери невъзмутимия брат Уилям. Събудих се изтощена, когато той отвори вратата, и се разсъних съвсем, щом се прокашля категорично, преди да каже с мекия си, ленив йоркширски акцент:

- Добро ви утро.

Тежестта на гръдния ми кош беше Джейми. Косата му беше изсъхнала на бронзови ивици, събрани върху гърдите ми като венчелистчетата на китайска хризантема. Бузата ми беше топла и лепкава от пот, но гърбът и ръцете бяха студени като бедрата ми заради поривите на зимния вятър.

През отворения прозорец се лееше светлина и ясно видях точно какви поражения сме нанесли през нощта - натрошени мебели и съдини из цялата стая, дългите свещи бяха повалени като отсечени дървета, всичко бе оплетено в скъсани пердета и пръснати завивки. От рисунъка на вдлъбнатините по гърба си предположих, че съм спала върху гоблена на свети Себастиян, човека-игленик. И така да беше, манастирът не губеше много.