Торбарите [bg]

Бях затръшнал слушалката, без да го изслушам докрай. Всичко звучеше от добре по-добре. Но как да заличиш от счетоводните книги живота на един човек, убит поради моята алчност? Съществува ли допустим отбив за смъртта чрез възвръщаемостта на данъка върху дохода? Аз бях този, който уби Еймос и колкото и разходи да отбивах от собствената си душа, не можех да го върна.

Вратата се отвори и аз вдигнах поглед. В стаята влезе Роза, последвана от един интернист и сестра, която буташе някаква малка количка. Тя застана от лявата страна на леглото и ми се усмихна.

— Здравей, Джонас.

— Здравей, Роза — измънках аз през превръзките. — Пак ли ще ги сменяме? Не те очаквах по-рано от вдругиден.

— Войната свърши.

— Да — казах аз. — Знам.

— И когато се събудих тази сутрин, всичко ми се стори толкова свежо, че реших да дойда насам и да ти сваля превръзките.

Вторачих поглед в нея.

— Разбирам — казах аз. — Винаги съм се чудел откъде лекарите черпят логиката си.

— Това не е лекарска логика, това е женска логика. Имам предимството да бъда жена, много преди да стана лекарка.

Засмях се.

— Благодарен съм на логиката ти, каквато и да е тя. Ще се радвам много да свалим тези превръзки, макар и за малко.

Тя продължаваше да се усмихва, но очите й бяха сериозни.

— Този път ще ги свалим завинаги, Джонас.

Вперих поглед в нея, докато вземаше ножиците от масичката. Посегнах и я улових за ръката. Изведнъж се побоях от свалянето на превръзките. Чувствах се сигурен, докато ми увиваха лицето като пашкул, скрит от любопитните очи на света.

— Толкова скоро ли? Не е ли малко прибързано?

Тя разбра какво чувствам.

— Лицето ще те поболи още малко — обясни тя, започвайки да разрязва пашкула. — Ще боли още повече, когато плътта и мускулите започнат да възобновяват работата си. Но това ще мине. Не можем цял живот да се крием зад маска, нали?

Сега говореше лекарят, не жената. Вдигнах поглед към лицето й, а тя режеше и размотаваше, режеше и размотаваше, докато най-сетне превръзката падна и аз се почувствах гол като новородено със странна хладина по бузите. Опитах да се видя отразен в очите й, ала те бяха спокойни и безизразни, безлични и професионално безпристрастни. Усетих как пръстите й натискат страните ми, плътта под брадичката, как заглаждат косата на слепоочията ми.