Окото на света
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на света». Краткое содержание книги:
— И за лов няма нищо — изръмжа Перин и сякаш се стресна от това, което каза.
Егвийн подаде на Лоиал чаша чай. Той я задържа между пръстите си, зяпнал в нея, сякаш се мъчеше да намери плодните дървета на дъното й.
— Ти няма ли да пуснеш преградите? — обърна се Нинив към Моарейн. — Тук със сигурност се въдят по-лоши гадини от прилепите. Макар да не съм видяла нищо, го усещам.
Айез Седай отри с отвращение пръсти в дланите си.
— Това, което усещаш, е заразата. Покварата от Силата, създала Пътищата. Не бих използвала Единствената сила тук, в Пътищата, освен ако наистина не се налага. Заразата е толкова силна, че каквото и да се опитам да направя, скоро ще загние.
При тези думи всички притихнаха като Лоиал. Лан методично се залови с храната си, все едно че подклаждаше огън. Вкусът й изглеждаше без никакво значение за него, важна беше единствено необходимостта да зареди тялото си с енергия. Моарейн също се хранеше, при това толкова чисто, като че ли не седяха на някакъв гол камънак, озовали се буквално сред нищото, но Ранд едва се насили да вкуси някоя и друга хапка. Тънкото пламъче в лоената печка отделяше топлина само колкото да подгрее водата на чая, но той се надвеси над него, за да попие поне малко от нея. Раменете му се отриха в тези на Мат и Перин. Всички бяха образували плътен кръг около печката. Мат беше забравил за парчето хляб, сирене и късчето месо в ръцете си, а Перин остави плиткото си блюдо встрани само след няколко залъка. Настроението им ставаше все по-унило.
Моарейн ги изгледа с интерес, после остави глиненото си блюдо встрани и изтри устните си с кърпичка.
— Бих могла да ви кажа нещо весело. Не смятам, че Том Мерилин е мъртъв.
Ранд я изгледа остро.
— Но… Чезнещия…
— Мат ми разказа какво се е случило в Бели мост — каза Айез Седай. — Тамошните хора споменаха за някакъв веселчун, но никой не каза, че е загинал. Мисля, че щеше да се говори, ако наистина имаше убит веселчун. Бели мост не е чак толкова голям град, за да остане един веселчун незабелязан. А пък и Том е част от Шарката, която се заплита около вас тримата. Твърде важна част, смятам, за да бъде прекъсната нишката му толкова рано.
„Твърде важна част?“ — зачуди се Ранд. Откъде Моарейн можеше да знае?
— Мин ли го каза? Да не е видяла нещо, свързано с Том?
— Тя видя много неща — отвърна кисело Моарейн. — За всички вас. Жалко, че не мога да проумея и половината от това, което е видяла, но дори и тя не го проумява. Старите прегради рухват. Но независимо дали дарбата на Мин е древна, или отскорошна, тя провижда истината. Вашите съдби са свързани.
Нинив изсумтя презрително.
— Не разбирам как е могла да види нещо, свързано с нас — ухили се Мат. — Доколкото си спомням, през повечето време гледаше само Ранд.
Егвийн повдигна вежда.
— Охо? Не си ми казвала това, Моарейн Седай.
Ранд я изгледа. Тонът й беше някак прекалено спокоен и равнодушен.
— Говорих веднъж с нея — оправда се той. — Облича се като момче, а косата й е къса като моята.
— Аха. Говорил с нея. Веднъж. — Егвийн кимна многозначително и без да го поглежда, надигна чашката към устните си.
— Е, Мин беше просто една от прислужничките в хана в Бейрлон — подхвърли Перин. — Не като Ейрам.
Егвийн се задави с чая и промърмори:
— Много е горещ.
— Кой е този Ейрам? — попита Ранд.
Перин се усмихна, почти като Мат преди време, когато се канеше да извърши някоя щуротия, и се наведе над чашата си.
— Един от Пътуващия народ — отвърна небрежно Егвийн, но на бузите й избиха червени петънца.
— Един от Пътуващия народ — повтори Перин закачливо. — Танцува. Като птица. Ти не се ли изрази веднъж точно така, Егвийн? Не танцувал, а летял като птица.
Егвийн внимателно остави чашката си и каза:
— Не знам дали вие сте уморени, но аз лично смятам да поспя.
След като се загърна в завивките си, Перин се пресегна, сръга Ранд в ребрата и му смигна. Ранд се усети, че му се ухили в отговор. „Да ме изгори дано, ако за първи път не се получи с нея както трябва. Жалко, че не разбирам толкова от жени, колкото Перин.“
— Ранд — подкачи го лукаво Мат. — Защо не разкажеш на Егвийн за дъщерята на фермера Гринуел, Елз? — Егвийн надигна глава и погледна първо Мат, после и него.
Ранд припряно се изправи.
— И на мен ми се струва, че е време да поспим.
Всички от Емондово поле се заловиха да оправят завивките си, Лоиал също. После налягаха един до друг. Моарейн остана на мястото си, все още отпивайки от чая. Както и Лан. Стражникът нямаше вид на човек, на когото му се е доспало, нито че въобще му е необходим сън.