Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

— Разбира се — отвърна Яжара. — Смятах само да посъветвам Негово височество да прати вест на магистър Пъг.

Известно време крачеха мълчаливо, като от време на време спираха и се ослушваха напрегнато в сумрака. Най-сетне стигнаха мястото, където ги бе спрял Мейс с хората си.

— Отишли ли са си? — попита Уилям.

— Наблизо са, повярвай ми — отвърна Джеймс, без да спира. Стигнаха до широкия канал, където Джек продължаваше да рови с пръчката си из боклуците.

— Виждам, че се връщате живи и здрави — посрещна ги той ухилено. — Скуайър, мисля си, че това заслужава една малка награда.

Джеймс не отговори, а само се подсмихна.

— А какво ще кажеш, дето не те убихме, въпреки че наруши клетвата на Шегаджиите и влезе в каналите без наше разрешение? — продължи да настоява Джек. — За това поне няма ли да почерпиш, скуайър?

Джеймс произнесе само една-единствена дума:

— Лукас.

— Чудовището наистина ли е мъртво?

— Да. Кажи какво знаеш за Лукас.

— Ами… вярно, че го държахме под око. От доста време си имаме вземане-даване с него, дори смятахме, че печалбата от сделките, които извършва, по право ни принадлежи. Една нощ откъм пристанището, по главния канал, пристигнаха три натоварени лодки, карани от някакви непознати момчурляци. Не можах да се доближа достатъчно, за да разбера кое от няколкото стари скривалища на контрабандистите използват, но знаех, че рано или късно ще открия. С тях беше и Лукас и когато приключиха, той си се прибра в странноприемницата. Вчера обаче се появи тук изневиделица и ни предложи странноприемницата срещу разрешението да преминава свободно през наша територия. Кой не би се съгласил за такава хубава бърлога? Пуснахме го и той се шмугна из тунелите. Явно ги познава добре, защото се отърва от момчето, което пратихме след него. Решихме, че рано или късно ще го намерим, още повече че нашите хора от повърхността донесоха вестта за пирати и съкровища. Предположихме, че Лукас знае къде е скрита тази плячка и затова е решил да се освободи от задълженията си към странноприемницата. Смятахме да му пратим няколко биячи, за да научат останалото, но междувременно се появи това чудовище и настъпи суматоха…

— И къде е той сега?

— Нямаме представа, скуайър, нали знаеш как е при Шегаджиите. Всеки дърпа чергата към себе си. Е, за добра цена всичко може да се намери.

— Ние убихме чудовището — рече Уилям.

— Срещу което получавате право на свободен достъп — отвърна Джек.

— Добре де, каква е твоята цена? — попита Джеймс.

— Една услуга от теб и приятелите ти. Ще я кажа по-късно.

— Какво? — възкликна Уилям.

— Защо? — попита Джеймс.

— Няма да я поискаме скоро, може би никога дори, но като се има предвид, че се задават трудни времена, и това може да стане. Много трудни. Чудовището беше само началото. Ще са ни нужни всички съюзници, на които можем да разчитаме.

— Знаеш, че не мога да престъпя клетвата си към принца и да извърша нещо, което противоречи на закона — напомни му Джеймс.