Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

— Лукас — провикна се той. — Аз съм — Джеймс. Дойдох ти на помощ.

— Джими! — разнесе се радостен вик от мрака на тунела. — Слава на боговете, че са те пратили! Тези негодници ме търсят навсякъде. Опитаха се да ме убият.

Джеймс даде знак на Яжара да донесе фенера и тримата влязоха в тунела. На десетина крачки по-нататък видяха Лукас, който стискаше зареден арбалет. Когато ги видя, въздъхна облекчено и го отпусна.

— Главорезите на Мечището са ме погнали още от сутринта.

— И не само те — съобщи му Уилям, — а също и ловци на съкровища, убийци и крадци от гилдията.

— По дяволите! — изруга Лукас. — Кнут каза, че хората му са отбрани и ще пазят тайна, но подозирах, че този глупак ще издрънка на някого.

— Какво търси Мечището? — попита Джеймс.

— Проклет да съм, ако зная, Джеймс — отвърна Лукас и се отпусна на една празна каца. — Обещах да помогна на Кнут да прибере плячката от последния си набег. Предполагам, че е измамил Мечището, защото той и хората му нахлуха в странноприемницата и започнаха да избиват всички наред. Едва успях да си спася кожата, след като наредих на Талия и другите да избягат през кухнята.

Джеймс и Уилям се спогледаха. Джеймс пристъпи напред и тихо каза:

— Лукас, Талия е мъртва. Мечището я заловил и се опитал да изтръгне от нея мястото, където се криеш.

Лукас пребледня. Очите му се напълниха със сълзи.

— Талия? — Брадичката му затрепери и той изхлипа мъчително. — Първо изгубих синовете си във войната, но не съм си и помислял, че Талия… — Той въздъхна, после преглътна и рече: — Всичко стана заради проклетата сделка с Кнут. Не трябваше да я държа в странноприемницата. Време й беше да се задоми, да си вземе някое свястно момче… — Погледът му неволно се плъзна към Уилям.

Младият лейтенант едва скриваше сълзите в очите си.

— Лукас, знаеш добре, че много държах на нея. Кълна се, че ще открия Мечището и Талия ще бъде отмъстена.

Лукас кимна опечалено.

— Толкова много усилия, убийства, и с каква цел? Трябваше да върна плячката на Кнут.

— Не си ли чул за него? — попита Джеймс.

— Чух, че жандармите го прибрали предната нощ. Сега е в тъмницата.

— Вече не е — отвърна Уилям. — Мечището нахлу там и го насече на парчета.

— Богове! Той е полудял! — възкликна Лукас.

— Ще се справим с Мечището! — повтори заканително Уилям.

— Благодаря ти, момко — отвърна Лукас, — но бъди предпазлив. Талия вече я няма, но ти си още при нас и ми се ще да си остане така. Мечището е опасен и силен, а и го пази някаква страшна магия.

— Каква магия? — намеси се Яжара.

— Черна магия, милейди. Кнут ми разказа за това, но целият трепереше от ужас. Затова решил да скъса с него. — Той поклати глава. — Искате ли да видите какво търси онзи негодник?

— Нямам търпение да узная — рече Джеймс.

Лукас се надигна и ги отведе при масивна дървена врата. Бутна резето встрани и я отвори. Яжара пристъпи напред с фенера, а Джеймс не можа да сдържи изуменото си възклицание.