Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]
- Автор: Фейст Раймонд
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]». Краткое содержание книги:
— Оттук — посочи Джеймс. — Ще следваме течението.
— Защо? — попита Яжара.
— По-нататък има няколко скривалища на контрабандистите, които и Лукас знае. Почти съм готов да се обзаложа, че се е притаил в някое от тях.
— Знаеш ли къде са точно? — попита Уилям.
Джеймс повдигна рамене.
— Оттогава минаха години, но имам някаква обща представа.
— Обща представа? — повтори иронично Уилям.
— По-добре е от нищо — засмя се Яжара.
Продължиха през тунела. Плясъкът на вода и тътнежът на далечния прибой заглушаваха стъпките им. От време на време Джеймс вдигаше ръка да спрат и се ослушваше.
След близо половин час предпазливо придвижване навлязоха в един по-широк тунел. Отпред се чуваше шум на течаща вода.
— Намираме се близо до централната част на канализацията, където се отварят едновременно десетина тунела. Оттук ще свием по един от каналите, които често използват контрабандистите. Достатъчно е дълбок, та по него да мине и лодка, затова контрабандистите изградиха малък пристан точно под източната градска стена.
— Всъщност някой използва ли го в наши дни? — попита Уилям.
— Освен Лукас ли? Не зная. Малцината, които оцеляха от онези трудни времена, отдавна са си намерили тихи и кротки местенца. Може би Шегаджиите са открили скривалищата, за които ви казах.
Навлязоха в един канал, където шумът от водата се усили още.
— Стъпвайте внимателно тук — предупреди ги Джеймс.
Малко след това се озоваха в кръгло помещение, в което се отваряха шест канала, разположени на равни разстояния, като спици на колело. По тавана имаше отвори от улични канали, през които непрестанно се стичаше мръсна вода. Вървяха внимателно, един зад друг, по тесния перваз покрай мътната вода, тъй като камъните, с които бе облицован подът, бяха покрити със слузеста мръсотия. Когато подминаха втория тунел, Уилям попита.
— Този накъде води?
— Всеки отвежда към различна част на града — обясни Джеймс, спря и посочи един от тунелите на отсрещната стена. — Онзи там върви право назад, към двореца. Преди доста години един от принцовете решил да подобри системата на градската канализация. Там има един стар резервоар… — той посочи нагоре в мрака, — от който всяка нощ трябва да се изпуска вода, за да промива каналите. Не зная дали работи, или вече не се използва, но… — Той махна с ръка и продължи напред. — Всичко много се промени от времето, когато наминавах насам по-често. Сега дюкянджиите сами прокопават шахти към каналите, за да изливат в тях помията. Кралските инженери естествено разполагат с карти на канализационната система, но те са стари и не отговарят на действителността. Няма да е зле, ако предложа на принца да прати хора, които да проучат как точно стоят нещата тук долу. Влязоха в третия тунел и Джим отново ги предупреди:
— Бъдете внимателни. Оттук започва територията на Шегаджиите.
Малко по-нататък тунелът се отваряше в ротонда, от която излизаха още два тунела. Край един от отворите се бе подпрял старец, стиснал дълга пръчка, с която ровичкаше из носещите се във водата предмети.
Уилям сложи ръка на дръжката на меча си, но Джеймс го спря.
— Няма страшно. Това е просто един стар клошар — Джек Плъшата опашка.
— Клошар? — подпита шепнешком Яжара.
— Рови боклуците и търси ценни неща. Нямаш представа какво може да се намери тук долу.
Джеймс излезе напред и каза високо:
— Здрасти, Джек.
— Джими, да пукна, ако не си ти. От години не съм те виждал.
От близък поглед Джек се оказа мъж на средна възраст, с отпуснати рамене и мършаво тяло. Косата му бе сплъстена и мръсна, с неопределен цвят. Имаше малка брадичка и безцветни очи, които подскачаха от Джеймс към спътниците му.
— Виждам, че са те назначили за съгледвач — отбеляза Джеймс с усмивка.
Мъжът спря да се преструва, че се интересува от плаващите във водата боклуци.
— Очите ти са все така зорки, синко.
— Какво се носи из въздуха?
— Приказки за кървави убийства и несметно съкровище. Неколцина нещастници вече са пострадали. Говори се, че ще затворят Пътя на крадците.
— И какво искаш да кажеш — попита Джеймс, — че сега трябва да подвия опашка и да се прибера вкъщи, така ли?
— Няма да е зле, ако го сториш, синко. Малко по-нататък има пост на биячите. Не те съветвам да минаваш оттам. Знаеш, че това е територия на Шегаджиите. Големите плъхове ще те излапат за вечеря.
— Въпреки някогашните времена?
— Въпреки тях, Джими. Вярно, че се отърва от смъртната присъда, но все още си белязан, задето напусна Братството, а когато затворят Пътя, оттук могат да минават само Шегаджии.