Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

— И не коя да е — уточни Джеймс, — а придворната магьосница на принца.

Мейс посочи Яжара с пръст.

— Знаеш ли, Шегаджиите не обичат магьосници. Тук долу си имаме свои закони!

Яжара стисна ръка и светлината изчезна.

— Просто извърни за малко глава — посъветва го тя.

— Инак ще доведа тук цял отряд гвардейци — заплаши Уилям. — Няколкостотин души могат да преобърнат това място наопаки, не смяташ ли?

На лицето на Мейс се изписа колебание. Мисълта, че в тази светая светих на крадците могат да се появят няколкостотин тежковъоръжени гвардейци, очевидно му се стори по-страшна от идеята да пусне магьосницата да мине и той кимна.

— Добре, можете да минете. Но ако загине някое от момчетата ми, скуайър, да знаеш, че теб ще държа отговорен. Разчитай на думата ми за това.

— Чух те и те разбрах — рече Джеймс. — Сега може ли да продължим?

Мейс им махна с ръка.

— Добър път, Ръчице. И си отваряйте очите, защото в каналите се срещат не само членове на Гилдията.

— Разбрано. Каква е паролата?

— „Дългурестият“ — отвърна Мейс.

Разделиха се с Шегаджиите и продължиха по тунела. Когато се отдалечиха на безопасно разстояние, Яжара попита:

— Известно ми е, че много хора се боят от магията, но защо Шегаджиите са толкова ревниви към употребата й в подземията?

— Защото крадците разчитат на измамата и уловката. Да си чула някога за крадец, отмъкнал нещо от магьосник?

— Само в приказките — засмя се Яжара.

— Точно това исках да кажа. Ако Арута иска да се отърве от крадците, лесно може да го направи, като наеме още няколко като теб.