Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]
- Автор: Фейст Раймонд
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]». Краткое содержание книги:
— Благодаря за предупреждението — отвърна Джеймс.
Яжара извади нещо от торбичката на колана си.
— Когато ви кажа, лягайте на земята и си покрийте очите.
— Разбрано. — Джеймс и Уилям кимнаха.
Приближиха се още малко към светлината и видяха, че иде откъм врата в каменната стена. Джеймс пръв надникна през вратата и замръзна, втренчил поглед в картината, която се разкри пред него. На пода се въргаляха човешки кости, примесени със скелети на плъхове и други дребни животни. С помощта на парцали и сламеници бе измайсторено просторно леговище, в което бяха положени няколко едри кожени предмета, дълги колкото човешка ръка. Тъкмо те пулсираха със зловеща зеленикава светлина.
— Милосърдни богове! — възкликна Яжара. Едва сега Джеймс започна да схваща смисъла на онова, което виждаше. В кожените чували, за каквито ги бе взел отначало, се виждаха малки.
— Това са бебета! — ахна магьосницата, затвори очи и подхвана някакво заклинание. След малко ги отвори и промълви: — Няма съмнение, че става въпрос за черна магия. Трябва да разрушим това място. Закрийте си очите!
Двамата мъже обърнаха гърбове на вратата, а през това време Яжара хвърли предмета, който бе извадила от торбичката. Яркобяла светлина озари помещението и те почувстваха вълна от силна топлина.
При внезапния блясък се разкри затъмненият далечен край на тунела. Там стоеше причудлива, зловеща, сгърбена фигура на някакво същество, което надвишаваше почти наполовина нормалния човешки бой. Върху широките рамене бе разположена уродлива карикатура на човешка глава с изпъкнала челюст и зъби, дебели колкото палци. Лъскавите черни очи се ококориха от изненада при изблика на светлина. Ръцете на тварта висяха почти до пода, пръстите на краката й бяха свързани с набръчкани перкоподобни ципи.
Секунда по-късно съществото нададе рев и се втурна в атака.
Джеймс и Уилям вече се бяха приготвили за бой, а Яжара тъкмо се извръщаше.
Само с няколко скока съществото се озова пред тях и Джеймс мигом измъкна от пояса си кинжала и го запрати напред с лявата си ръка. Острието се заби в гърдите на чудовището, което почти не забави крачка, макар че нададе болезнен и гневен рев.
На светлината, идеща откъм огъня зад тях, те забелязаха, че тялото му е покрито и с други зеещи рани. Битките с останалите обитатели на подземния свят бяха изтощили и обезкървили чудовището.
Уилям насочи меча напред към гърдите на чудовището, но вместо да се наниже на острието, както той се надяваше, създанието спря и размаха грамадните си ръце. Едната от тях профуча на сантиметри над главата на Джеймс и сигурно щеше да я отнесе, ако скуайърът не бе приклекнал навреме. Юмрукът на чудовището се блъсна в стената и ако се съдеше по звука, бе почти толкова твърд и здрав, колкото тухлата.
Яжара произнесе някакво заклинание и протегна ръка напред. На челото на чудовището се поява малка светла точка, която бързо се разширяваше и почервеняваше. Създанието внезапно изрева от болка и вдигна перкоподобните си ръчища, за да прикрие лицето си.
Уилям мигом се възползва от удалата му се възможност — скочи напред и замахна с цялата сила на яките си ръце и с тежестта на масивното острие. Мечът се заби дълбоко в гърдите на чудовището. Чу се болезнен писък.
Джеймс заобиколи спътника си и посече създанието през шията. Чудовището рухна бездиханно на земята.
— Какво беше това? — промълви задъхано Уилям.
— Нещо, което не е създадено от природата — отвърна Яжара.
— Значи е дело на човешки ръце? — попита Джеймс, като заобикаляше предпазливо трупа.
Яжара коленичи и докосна единия плавник, после прокара ръка по надвисналите над очите вежди. Накрая се изправи и двамата видяха, че очите й са насълзени.
— Това беше бебе.
Уилям едва не се задави.
— Това е било бебе?
Яжара се обърна и закрачи обратно по коридора.
— Трябва да се махна оттук — подхвърли тя през рамо със сподавен глас.
Уилям тръгна след нея.
— Почакайте! — извика им Джеймс.
Още преди да стигне кръстовището, Яжара спря и се върна при тях.
— Тук има някакво зло, пределите на което надхвърлят всякакво въображение. Съществува едно разклонение на Нисшия път, което на древния език наричат Арикен Витрус. Това означава „тайно познание за живота“. Когато се използва за добро, от него се очаква да открие причината за някое заболяване или смърт, или да намери лек за недъгавост. Но когато целта му е да си стори зло, то може да породи творения като това тук.
— Бебета? — повтори Уилям. Яжара кимна.
— Деца, откраднати или купени часове, след като са били родени, и поставени в тези „чували“, за да бъдат подложени на чудовищна метаморфоза, последствие от прокълнати магьоснически умения.