![Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/2/6/0/krondor-izmyanata-ubijcite-slzata-na-bogovete-bg-download.jpg)
Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]
- Автор: Фейст Раймонд
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]». Краткое содержание книги:
— Мда, картината не е от приятните — съгласи се Арута и се наведе напред. — Още откакто дойде моределът Горат, си имаме работа с поредица от на пръв поглед необясними събития, между които обаче има едно общо: някой се опитва да предизвика безредици в града.
— Гадника — промърмори Джеймс.
— Съгласен — кимна Арута.
— Кой е Гадника? — попита Яжара. Арута кимна на Джеймс, който отговори:
— Все още не знаем. Ако знаехме, отдавна да сме го обесили. Появи се преди около година, ръководеше банда, която се опита да прогони Шегаджиите от Крондор. По същото време действаше и на пристанището с намерение да сложи ръка на търговията. Не след дълго открихме, че е свързан и с Нощните ястреби. С други думи, срещахме го едва ли не на всяка крачка.
— Трябва да призная, че в началото го подценихме — намеси се Арута. — Оказа се също така, че той има пръст в опита за покушение срещу принца на Оласко и неговото семейство. А сега и тази история с ишапците. — Той посочи статуетката. — Пратих вест на върховния жрец и предполагам, че ще дойде всеки момент.
— Ваше височество — рече Джеймс, — тук му е мястото да попитам, това има ли нещо общо с онази къща срещу двореца отвъд площада?
Арута отново се подсмихна.
— Виждам, скуайър, че не пропускаш нищо.
Джеймс само се поклони.
— Да — кимна Арута. — Но ще почакам появата на върховния жрец преди да те запозная с подробностите. А сега идете да си починете, но бъдете готови да се явите тук веднага щом ви повикам. Съмнявам се, че ишапците ще се забавят, след като получат вест от мен.
Арута се оказа прав. Джеймс и Яжара едва бяха преполовили разстоянието до стаите си, когато ги настигнаха пажове и им съобщиха, че принцът пак ги вика в кабинета си.
Там вече беше върховният жрец на Ишап, придружен от двама други свещенослужители и един монах-воин. Върховният жрец беше мъж в напреднала възраст, с побеляла коса и унесения вид на учен. Свещенослужителите носеха бели раса с кафяви ленти по края на полите, а монахът бе облечен с броня и държеше шлем под лявата си мишница. В колана му бе затъкнат тежък чук.
Принц Арута седеше в креслото си. От придворните присъстваха само херцог Гардан и един писар. Джеймс разбра, че Арута държи срещата да се проведе в поверителна обстановка, но да има и съответния официален характер.
Ишапците открай време се славеха като един от най-загадъчните религиозни ордени на Мидкемия — членовете им не се набираха по начина, по който го правеха останалите. Джеймс си бе имал работа с тях и преди, в старото Сартско абатство, и знаеше, че броят им далеч надхвърля общоизвестните представи. Знаеше също така, че другите ордени изпитват известна боязън от тях и не смеят да влизат в никакви конфликти с ордена им.
— Ваше височество — заговори върховният жрец, — тръгнах насам веднага щом получих съобщението ви, че се е случило нещо важно.
— Благодаря ви — отвърна принцът. После даде знак на писаря да покаже статуетката и върховният жрец я взе, за да я разгледа отблизо.
— Откъде я имате, ваше височество? — попита той учудено и дори разтревожено.
— Мои хора я открили рано тази сутрин сред куп откраднати вещи. Плячка от пиратски набег.
— Плячка? — повтори върховният жрец.
— Отче — заговори Арута, — и двамата сме в течение на едно важно събитие, което трябваше да се случи тази година. Искам да ми кажете дали този предмет е от кораба, който очаквахме този месец в Крондор.
— Ваше височество, не мога да обсъждам този въпрос в присъствието на странични лица.
Арута кимна на Гардан и херцогът освободи писаря. Върховният жрец погледна към Яжара и Джеймс и принцът каза:
— Скуайърът е мой личен агент, а Яжара — съветник по магьосническите въпроси. На херцога се доверявам като на себе си. Говорете спокойно.
Върховният жрец приличаше на човек, върху чиито плещи се е стоварила огромна тежест.
— Ваше височество, още преди седмица „Ишапска зора“ трябваше да пристигне в Крондор. Пратихме кораби да я търсят по обратния маршрут чак до Свободните градове. Смятахме, че корабът е пострадал при някоя буря, но… пиратско нападение… Възможно ли е това?
— Очевидно — заговори Джеймс. — Един безумец с прозвище Мечището, подпомаган от черна магия, е успял да превземе вашия кораб. В момента, отче, моите войници пренасят заграбеното в двореца, откъдето ще можете да си го получите.
В очите на върховния жрец блесна надежда.
— Кажете ми… имаше ли едно голямо ковчеже…
— Според боцмана — прекъсна го Джеймс — онова, което е търсел Мечището, е потънало заедно с кораба. Този случай е станал причина и за тяхната разпра. По-късно Мечището разкъса помощника си на парчета, за да узнае къде точно е потънал корабът.