Зад маската на дявола

„Няма начин да не си научил! Тези сценки ги разигравай на някой друг“, помисли си писарят.

- Как е бил убит?

- Удушен и наръган в сърцето!

- Потресаващо! - Анастасий плесна с ръце. - Кой ли би могъл да го направи?

- Точно това се опитвам да открия. Ще бъда благодарен, ако ми помогнете - каза Климент.

Домакинът се излегна отново на кушетката и се загледа в писаря.

- Нека си говорим честно, Клименте - смени тона Атанасий. - Дошъл си при мен, защото мислиш, че мога да имам нещо общо с тези престъпления. Но бъркаш! Тук съм, за да се опитам да ви привлека в правата вяра, не да избивам свещениците й!

- Убийствата ви устройват чудесно - не му остана длъжен Климент, - настройват славяни срещу българи, а от това губи ханът. Позицията му се разклаща и става по-лесна мишена. Може би искате да ни привлечете към християнството не с думи, а с мечовете си.

- Клименте, Клименте, Клименте - засмя се Атанасий, - аз те подцених, признавам. Ти наистина си учил в Магнаурската школа при най-добрите ни учители, личи си. В това, което казваш, има логика, но те уверявам, че нямам нищо общо с убийствата. Не кроим планове как да свалим Борис. Защо ни е? Да дойде някой войнолюбец като Пресиян или, не дай Боже, като Крум - византиецът се прекръсти. - Искаме да запазим мира колкото се може по-дълго. Имаме си достатъчно ядове с арабите в Мала Азия.

- Не съм и очаквал друг отговор. Просто се опитвам да си създам представа що за човек сте.

- И успяваш ли? - засмя се византиецът.

- Мисля, че да. Кога си тръгна Павел?

- Клименте, ти ме разочароваш - Атанасий се намуси като малко дете, - нима мислиш, че съм токова глупав да посегна на човек, който ми е бил на гости? Не, не. Ще ти кажа: Павел дойде по залез, постоя малко и си тръгна. Тъкмо се беше мръкнало. Поговорихме както с теб сега, дори в същата стая, обсъдихме положението в страната и това беше. Нито съм го убивал, нито съм пратил някой да го убие. По-добре ми разкажи ти какво знаеш.

Сбито и бързо, писарят разказа в най-общи линии какво бе открил. Беше сигурен, че Атанасий така или иначе е наясно с повечето неща. Запази подозренията за себе си и внимателно наблюдаваше съсредоточеното лице на своя събеседник.

- Този Картак изглежда доста съмнителен - заяви домакинът, след като изслуша писаря. - Благодаря за информацията. Макар че едва ли ми казваш всичко, няма да забравя помощта ти. Мога да ти бъда приятел, Клименте. Добър приятел. Ще имаш нужда от такива като мен за в бъдеще.

- Павел каза ли при кого е бил, преди да дойде тук? - рязко смени темата писарят. Опитите на византиеца да го ласкае определено не му харесваха. Нима Атанасий мислеше, че може толкова лесно да го оплете в мрежите си?