![Грозните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/5/3/groznite-bg-download.jpg)
Грозните [bg]
- Автор: Вестерфельд Скотт
- Серия: Грозните #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 978-954-660-013-4
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Грозните [bg]». Краткое содержание книги:
Без Шай до себе си нещата изглеждаха непълни и недовършени и тя прекарваше повечето време седнала на леглото, вперила поглед в „Града на новите красиви“.
Пък и нямаше кой знае какви занимания през тези последни дни. Сега всички в общежитието бяха по-малки от Толи и тя вече беше предала най-добрите си трикове на следващия клас. Беше изгледала по десет пъти всички филми, които нейният стенен екран знаеше, и й оставаха единствено старите черно-бели ленти на английски, които тя едва разбираше. Нямаше с кого да отиде на концерт, а и вече не й беше забавно да гледа спортните състезания в общежитието, защото не познаваше никого в отборите. Всички останали грозни я наблюдаваха завистливо, но тя нямаше желание да се сприятелява с тях. Може би наистина беше по-добре операцията да стане на един път. Понякога й се искаше лекарите просто да я отвлекат посред нощ и да я оперират. Сигурно имаше много по-лоши неща от това някоя сутрин да се събудиш красива. В училище разправяха, че сега можело да се оперират и петнайсетгодишни. Да чакаш, докато навършиш шестнайсет, беше просто глупава стара традиция.
Но тази традиция никой не я оспорваше, освен малцина грозни. И така, на Толи оставаше една седмица, която да прекара сама и в очакване.
Шай не й беше проговорила след фаталния спор. Толи се опита да й напише пинг, но докато го пишеше на екрана, тя отново се ядоса. Пък и всичко това вече нямаше смисъл. Станеха ли и двете красиви, вече нямаше да има за какво да спорят и да се карат. А дори Шай да продължава да я мрази, нали щеше да го има Перис и всички останали стари приятели с големи очи и прекрасни усмивки, които я чакаха отвъд реката.
Но въпреки това Толи не спираше да се пита как ли ще изглежда Шай като красива, какво ще е, когато тялото й, сега цялото кожа и кости, се налее; когато и без това красивите й устни станат съвършени, а изгризалите й нокти изчезнат завинаги. Сигурно щяха да придадат на очите й по-наситен зелен цвят. Или можеше да ги променят в някой от новите цветове — виолетово, сребристо или златно.
— Ей, Кьорчо!
Шепотът я накара да подскочи. Тя се взря в тъмното и забеляза някакво тяло, което се прокрадваше към нея по покрива. Усмивка озари лицето й.
— Шай!
Силуетът замръзна на място за миг.
Толи изобщо не си даде труд да шепне.
— Не стой там. Идвай, глупчо!
Шай се претърколи със смях през прозореца, а Толи я посрещна със здрава прегръдка, топла и радостна. Двете отстъпиха навътре в стаята, все още хванати за ръце. В един кратък миг грозното лице на Шай изглеждаше съвършено.
— Толкова се радвам да те видя пак.
— И аз теб, Толи.
— Липсваше ми. Исках… Толкова съжалявам за…
— Недей — прекъсна я Шай. — Ти беше права. Накара ме да се замисля. Канех се да ти пиша, но всичко беше толкова… — въздъхна тя.
Толи мълчаливо кимна, стискайки ръцете на Шай.
— Да. Беше гадно.
Двете постояха мълчаливо известно време, а Толи гледаше покрай приятелката си през прозореца. Изведнъж гледката към „Града на новите красиви“ не й се стори толкова тъжна. Сега, когато се беше отърсила от всичките си съмнения и колебания, градът оттатък реката й се струваше ярък и примамлив. А отвореният прозорец отново предлагаше вълнуващи приключения.
— Шай?
— Аха.
— Нека отидем някъде тази нощ. Да предприемем някакъв наистина сериозен риск.
Шай се разсмя.
— Надявах се, че ще кажеш нещо такова.
Толи чак сега забеляза как беше облечена тя. Дрехите й наистина бяха подходящи за голямо приключение: изцяло черна екипировка, здраво пристегната коса, раница през едното рамо. Толи се ухили.
— Аха, вече имаш план. Страхотно.
— Точно така — тихо отговори Шай. — Имам план.
Тя заобиколи Толи и се отправи към леглото, смъквайки раницата от рамо. На всяка крачка се чуваше жвакане и Толи се усмихна, когато забеляза, че си е обула сърф обувките. Самата тя не се беше качвала на сърфа от дни. Да летиш сам не беше нито толкова лесно, нито толкова забавно.
Шай изтърси съдържанието на раницата си върху леглото и посочи с пръст.
— Джипиес навигатор. Запалка. Пречиствател за вода. — Тя взе две лъскави рула, всяко с размер на сандвич. — Тези се превръщат в спални чували. И вътре в тях наистина е топло.