Грозните [bg]

Толи остави книгата, втурна се към стълбите и не спря да бяга, докато не стигна задната врата на общежитието.

— О, това беше велико!

— Видя ли лицата им?

— Не успях — отговори Шай. — Не можех да откъсна поглед от пода, който летеше срещу мен.

— Да, спомням си това усещане, когато скочих от покрива. Наистина те поглъща напълно.

— Като стана дума за лица, страшно ми харесва този нос.

Толи се изкиска и свали фалшивия нос.

— Права си, няма смисъл да се правим на по-грозни, отколкото сме.

Лицето на Шай се помрачи. Тя изтри фалшивите дебели вежди, после погледна приятелката си остро.

— Ти не си грозна.

— Хайде, стига, Шай.

— Не, сериозно го казвам. — Тя протегна ръка и докосна истинския нос на Толи. — Профилът ти е страхотен.

— Не ставай глупава, Шай. Аз съм грозна, ти си грозна. Така ще бъде още две седмици. Не е кой знае какво. — Тя се разсмя. — Ти, например, имаш една дебела и рошава вежда и една тънка.

Шай отклони поглед, сваляйки останалата част от дегизировката си в пълно мълчание.

Бяха скрити в съблекалните до плажа, където преди това оставиха интерфейс-пръстените си и резервен чифт дрехи. Щяха да кажат, че са плували през цялото време, в случай че някой попита. Това с плуването беше страхотен трик. Не можеха да бъдат проследени от топлинните сензори, имаха обяснение за сменените дрехи и добро извинение защо са свалили интерфейс-пръстените. Реката заличаваше всички престъпления.

Миг по-късно те се хвърлиха във водата, за да потопят дегизировката си. Бънджи жилетката щеше да се върне на мястото си в сутерена на училището по изкуствата още тази нощ.

— Сериозно ти говоря, Толи — повтори Шай, когато излязоха на плиткото. — Носът ти не е грозен. Очите ти също ми харесват.

— Очите ми?! Е, не, ти окончателно си изперкала! Те са прекалено близо едно до друго.

— Кой го каза?

— Биологията го казва.

Шай я плисна с вода.

— Нали не вярваш на тия глупости — че всички трябва да сме еднакви и че сме така програмирани, че да го приемем.

— Не става дума дали го вярваме, Шай. Ти просто знаеш, че е така. Виждала си красивите. Те изглеждат… прекрасно.

— Те всички изглеждат еднакво.

— И аз мислех така. Но когато двамата с Перис отидохме в града и ги видяхме всички заедно, си дадох сметка, че красивите се отличават един от друг. Всеки има индивидуалност. Но това е по-неуловимо на пръв поглед, просто защото не са изроди.

— Ние не сме изроди, Толи. Ние сме нормалните. Може и да не сме най-красивите на света, но поне не сме някакви измислени кукли Барби.