Дявол в синя рокля
- Автор: Мосли Уолтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дявол в синя рокля». Краткое содержание книги:
И в този момент телефонът иззвъня.
Не можех да вдигна слушалката, защото това означаваше да изтърва рибата, така че извиках на майка ми да я измъкне, но тя не ме чу, защото телефонът продължи да звъни, а рибата непрекъснато се опитваше да се гмурне. Накрая бях принуден да я пусна и когато вдигнах слушалката хълцах със сълзи.
— Ало.
— Алоу? Мистър Ролинс ли йе? Да? — Акцентът беше мек, подобен на френски, но не беше точно френски.
— Да — шумно издишах. — Кой се обажда?
— Обаждам ви се поради проблем с ваша приятелка?
— Кой е това?
— Корета Джеймс — отвърна тя, подчертавайки сричка.
Това вече ме накара да подскоча в леглото.
— Кой се обажда?
— Казвам се Дафне. Дафне Монет — каза тя. — Корета ваша приятелка, нали? Тя дойде да ме види и поиска пари. Каза, че сте ме търсили, и ако не й дам, щяла да ви каже за мен. Да, Изи?
— Кога ви каза това?
— Не вчера, а денят преди вчера.
— И какво направихте?
— Давам й последните двайсет долара. Не ви познавам, нали, мистър Ролинс?
— И тя какво направи тогава?
— Тя си тръгва и аз се тревожа за това и ако приятелят ми го няма и не се прибере у дома, тогава мисля, че е по-добре да ви позвъня и вие ми кажете, да? Защо искате да ме откриете?
— Не знам какво искате да кажете. Но кой е вашият приятел?
— Франк. Франк Грийн.
Пресегнах се за панталоните си съвсем рефлексивно; бяха на пода точно до леглото.
— Защо ме търсите, мистър Ролинс? Познавам ли ви?
— Трябва да си направила някаква грешка, сладур. Не знам какво е имала предвид… Мислиш ли, че Франк е отишъл да я търси?
— Не казвам на Франк, че тя идвала тук. Него го нямаше тук, но по това време той не се прибира у дома.
— Не знам нищо за това, къде е Франк, но Корета е мъртва.
— Мъртва? — Гласът й наистина прозвуча изненадано.
— Да, те мислят, че това се е случило четвъртък през нощта.
— Това е ужасно. Мислите ли, че нещо може да се е случило с Франк?
— Слушайте, госпожо, не знам какво става с Франк или с когото и да било другиго. Всичко, което знам, е че това не е моя работа и се надявам да сте добре, но точно сега в момента трябва да тръгвам, защото имам спешна работа.
— Но вие трябва да ми помогнете.
— Не, благодаря, сладур. Това е вече прекалено за мен.
— Но ако вие не ми помогнете, аз ще трябва да отида в полицията, за да открия приятеля си. Ще трябва да им кажа за вас и за тази жена, Корета.
— Вижте, по всяка вероятност вашият приятел я е убил.
— Наръгана ли е била?
— Не — отвърнах, проумявайки какво имаше предвид. — Била е пребита до смърт.
— Това не е Франк. Той има нож. Не използва юмруци. Вие ще ми помогнете ли?
— Да ви помогна за какво? — попитах. Вдигнах ръце да й покажа, колко съм безпомощен, но наоколо нямаше никой да види жеста ми.
— Аз имам приятел, да? Той може да знае къде да открие Франк.
— Не ми е необходимо да ходя да търся Франк Грийн, но ако ви трябва, защо не се обадите на приятеля си?
— Аз, аз трябва да отида при него. Той има нещо за мен и…
— Тогава за какво съм ви? Щом той ви е приятел, просто идете до дома му. Вземете такси.
— Нямам никакви пари, а Франк е взел колата ми. Много е далеч, къщата на приятеля ми, но аз мога да ви кажа как да стигнете дотам.
— Не, благодаря ви, госпожо.
— Моля ви, помогнете ми. Не искам да звъня в полицията, но няма да имам друг избор, ако не ми помогнете.
И мен ме беше страх от полицията. Боях се, че следващият път, когато ме приберяха там, нямаше да има излизане. Все повече и повече ми липсваше моята гигантска риба. Почти уловях аромата на пържена риба; беше само на една ръка разстояние.
— Къде се намирате? — попитах.
— У дома, на Динкър Стрийт. Тридесет и четири петдесет и едно и половин.
— Франк не живее там.
— Аз си имам свой собствен дом. Да? Той не ми е любовник.
— Мога да ви донеса малко пари и да ви кача в такси за Мейн. Това е всичко.
— О, да, да! Това ще бъде чудесно.
13
В четири сутринта съседите навсякъде спят, дори и в Лос Анджелиз. На Динкър Стрийт не се виждаше даже и бездомно куче ровещо из отпадъците. Тъмните ливади бяха безлюдни, тук-там наръсени с бели цветя, което слабо блестяха под светлината на лампите.
Адресът на френското момиче представляваше едноетажна къща на калкан; светлината на верандата осветяваше нейната половина.
Останах в колата достатъчно дълго, за да си запаля цигара. Къщата изглеждаше миролюбива. В предния двор имаше дебело палмово дърво. Ливадата беше обградена от бяла ограда с орнаменти. Наоколо не се търкаляха трупове, нито се навъртаха зловещи мъжаги с ножове в ръце. Трябваше да се вслушам в съвета на Одел и да духна от Калифорния завинаги.