Дявол в синя рокля
- Автор: Мосли Уолтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дявол в синя рокля». Краткое содержание книги:
— Трябва да си отдъхнеш, Изи.
— Това и мисля да направя, Одел.
— Нямам предвид само съня. Имам предвид истинска почивка, като отпуск или нещо такова.
Изсмях се.
— Една жена на времето ми каза, че бедните хора не могат да си позволят почивка. Тя каза, че ние трябва да работим безспир, иначе ще загинем.
— Не е необходимо да спираш да работиш. Имах предвид нещо като промяна на обстановката. Може би няма да е зле да отскочиш до Хюстън, или дори до Галвстън, където не те познават толкова добре.
— Защо ми казваш това, Одел?
Колата спря до къщата ми. Понтиакът ми представляваше приятна гледка паркиран пред дома. Можех да прекося цялата страна с парите, които ми беше дал Олбрайт.
— Първо убиват Хауърд Грийн, после Корета, по същия начин. Полицията те хваща за врата и хората говорят, че Дюпре е още в ареста. Време е да си вдигаш задника.
— Не мога да се махна оттук, Одел.
— Защо не можеш?
Погледнах къщата си. Моят прекрасен дом.
— Просто не мога. Но мисля, че имаш право.
— Не тръгнеш ли Изи, тогава потърси си някаква помощ.
— Каква помощ имаш предвид?
— Не знам. Може би не е зле да дойдеш в неделя на църква. Може би трябва да поговориш с отец Таун.
— Господ не може да разчисти тая бъркотия. Трябва да потърся някой друг.
Излязох от колата му и му махнах за лека нощ. Одел беше добър приятел; той ме изчака докато прекрача прага и залитна в къщата си и чак тогава потегли.
12
Обърнах пинта и половина бърбън преди да успея да заспя. Чаршафите бяха чисти и прохладни, страхът беше удавен в алкохола, но всеки път, когато затворех очи, пред мисления ми взор изплаваше Корета, надвесена над мен и целуваща гърдите ми.
Все още бях достатъчно млад, за да си представя, че смъртта може да споходи някого, когото познавам. Дори и през войната очаквах да видя отново приятелите си, макар и да знаех, че са мъртви.
Цялата нощ продължи по същия начин. Заспивах и само след няколко минути се събуждах, като изговарях името на корета или й отговарях на въпрос. Когато не можех да се върна обратно в съня, посягах към бутилката с уиски до леглото ми.
По-късно същата нощ телефонът иззвъня.
— А? — изрекох полузамаян.
— Изи? Изи, ти ли си? — обади се груб глас.
— Да. Кое време е?
— Около три. Да не спеше, авер?
— Ти как мислиш? Кой се обажда?!
— Младока. Не ме ли познаваш?
Беше ми потребно време, за да осъзная кой беше той. Двамата с Младока никога не се бяхме сприятелявали, и не можех да си представя откъде ли може да е докопал телефонния ми номер.
— Изи! Изи? Да не заспиваш пак?
— Какво искаш от мен по това време на нощта, Младок?
— Нищо, ама нищо.
— Нищо ли? Значи ме вдигаш в три часа през нощта заради нищо, така ли?
— Не си го изкарвай на мен, авер. Просто исках да ги кажа онова, което искаше да научиш.
— Какво искаш, Младок?
— Само да ти кажа за онова момиче, това е всичко. — Гласът му звучеше нервно. Говореше бързо и имах чувството, че непрестанно се озърта през рамото си. — За какво я търсеше все пак?
— Имаш предвид бялото момиче ли?
— Да. Точно преди малко си спомних, че я видях миналата седмица. Идва с Франк Грийн.
— Как се казва?
— Мисля, че я наричаше Дафне.
— И как стана, че едва сега ми го казваш? И защо точно в този час?
— Защото след малко лягам и ще стана чак след два и половина следобед, Изи. Мислех, че искаш да го научиш, затова и ти позвъних.
— Значи ти едва сега си разбрал, че трябва да ми позвъниш, и го правиш посреднощ, за да ми съобщиш за някакво си момиче? Човече, мозъкът ти е пълен с лайна! Какво искаш, по дяволите?
Младока само ми изтърси две дебели псувни и затръшна слушалката.
Вдигнах бутилката и напълних чашата си догоре. После запалих цигара и се замислих над обаждането на Младока. Нямаше просто никакъв смисъл да ме вдига посред нощ, за да ми каже за някакво момиче, с което съм искал да се позанимавам. Той явно знаеше нещо. Но какво можеше да знае тъпият мозък на един бияч на заведение за бизнеса ми? Допих си чашата и допуших цигарата, но пак не можах да измисля нищо.
Уискито успокои нервите ми все пак, и успях отново да потъна в някакво подобие на сън. Сънувах как ловяхме риба южно от Хюстън когато бях още малко момче. В реката Гатлин се въдеше гигантска риба. Майка ми казваше, че някои от тях били толкова едри, че дори и алигаторите не ги закачали.
Бях уловил една от тези гигантски риби, като бях изкарал главата й на повърхността на водата. Муцуната й беше с размера на човешки торс.