Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))». Краткое содержание книги:
— Мое чисто и свято чедо Аминия, бъди благословена! Ето предавам ти заповедта на Отца Ми: замини веднага за Франция, намери синът божий Франсуа Леоне и го заведи в Рим. Помогни на делото Божие чрез твоя избран от Господа любим и съпруг Франсуа Леоне да се обезсилят козните на лукавия на тая земя. Защото настават усилни и славни времена. Вашият свят е пред прага на Царството Божие. Обичайте се, работете и дерзайте!
Понеже Аминия съобщила за решението си незабавно да напусне манастира и да се омъжи, повдигнали се големи духовни прения. Игумения Синаития не искала да я пусне за нищо на света и трябвало да се отнесе въпросът до самия патриарх Тарапонтий, за да каже той своята тежка дума. На всеуслушание, след една утринна, писмото му било прочетено. То гласяло:
„Оставете отрочето Христово да напусне с миром убежището на светата обител. Само който е видял греха, може да има понятие за грях. Пуснете девицата и не се тревожете за нея — нека тръгне по повелята на своята душа из пътеките на света. Което е Божие — при Бога се връща; което е от света и кесаря — в света и при кесарите погива. Ние можем само да се молим за нея и да просим Отца нашего небеснаго и Сина всемилостивия да направляват стъпките на сестра Аминия по пътищата на тоя греховен мир — и да ги направляват в светлина. Наблюдавай, чедо мое възлюблено, как живеят хората от света, вникни в тънките и хитри козни на Лукавия и се моли само на Господа Отца нашего православнаго и на всички ангели, архангели и прочие чинове небесни, които са до един православни! Нека те спасят душата ти от греховните сънища и видения и те научат най-после що значи грях и от греха очищение. Амин.“
9.
— Гледай, започват!- възкликна светицата и се сгуши гола в скута на великия образописец. Те седяха, прегърнати в едно голямо кресло. Полумракът на ателието се осветяваше само от самосветещите картини по стените.
— Пак започват! — потвърди Франсуа Леоне и се съсредоточи в една от картините си.
Там Архангел Михаил, надянал, кой знае защо, тъмни доспехи и криещ меча и своето огнено копие зад гърба си, вече питаше нещо черния дракон пред себе си. Художникът изведнъж спря да милва Аминия. Той усети погледа на чудовището върху себе си.
„…Защото той засега не е тъй опасен — промълви Аминия Некольцова с мъжки глас, като в транс. — Чрез картините си той я обединява, но понеже продава някои от тях и, най-вече, понеже е вече известен, с това още в същия миг я разединява. Ако не беше така, нито ти, нито аз щяхме да издържим на вибрациите на тези картини.“
Архангел Михаил бърже хвърли оръжията си на земята, доспехите му блеснаха с небесна светлина и той отново запита нещо някого. Драконът се вкамени и останаха само контурите му, а нажеженият до бяло космос през него и зад него проговори с нежен глас:
„Това е и така, и не е така. Той ще има да заплати за парите и славата, но той е от нашите. Сърцето му, вярвай ми, е сърце на извор. Погрижи се за своя побратим.“
Последва нов въпрос. През снагата на нарисувания архангел преминаха златисти вълни. Но изведнъж драконът оживя и изпълни картината с плътност и мрак. Архангелът се смали и се превърна в точка. Аминия Некольцова потрепери и отново заговори с първия тембър, който беше прозвучал в началото на днешното наблюдение. „Онзи — говореше тя — също е в ръцете ми, защото взима пари за лекуването. Освен това, той си позволява да развързва стотици и хиляди хора, вързани от собствената си мисъл. Сигурен ли е той, че когато ги накара да осъзнаят заблудата си, с това ги е излекувал завинаги? Нима е възможно една илюзия да се изкорени без дълго и тежко страдание? Хората мъкнат своите вериги, защото без тях биха полудели от страх. Наистина, на пръв поглед, и той, като оня, лишава бездната от огромно количество раздвоена енергия, но това е само в началото. Робът по ум и сърце винаги си остава роб! Когато му свалиш веригата от ръката, той веднага ще я закачи на крака си. Робът не иска да повярва, че се е родил свободен, защото са му обяснили, че е роб. Защо пациентите на този прословут психиатър след време се връщат при него със същата или със съвършено друга болест? Защо самият «гений на идеокатарзиса и истинотерапията» сега е в тежка депресия и не може да намери метод за самия себе си? И, въобще, има ли смисъл да кърпиш непрестанно чорапа от едната страна, а той да се разплита от другата? Не е ли това преливане от пусто в празно?“