Знакът на пламъка

Колата напусна Бродуей и пое на изток. Тес се напрегна.

— Посоката е като миналия път.

— Не отиваме в моргата. Просто караме пак по Първо авеню.

— Към парка „Карл Шурц“?

— Не, и там не отиваме. Остави на мене, искаш ли? И не се стягай. Кълна се, няма да видиш нищо гадно.

— Сигурен ли си?

— Е, добре, ето каква е работата. Не твърдеше ли, че приятелят ти бил странен? Това е меко казано. Според ФБР той не съществува.

— Какво искаш да кажеш?

— Съобщихме името във ФБР, за да им помогнем за проверката на отпечатъците от необгорената лява ръка, които им изпратихме. Джоузеф Мартин е често срещано име — нищо чудно, че в компютрите им имаше много такива. Но никои отпечатъци не отговаряха на снетите.

— Но едва ли във ФБР имат отпечатъците на всекиго.

— Вярно. Но ние проверихме дали номерът на социалната застраховка, която твоят приятел е дал в службата си, съответства на някое от тези имена.

— И какво?

— И какво — имаше един Джоузеф Мартин с такъв номер. Само че е от Илинойс. Или — бил е от Илинойс. Защото, като повъртяхме телефоните, се оказа, че Джоузеф Мартин с този номер застраховка е умрял през 1959 г.

— Трябва да е станала грешка.

Крейг поклати отрицателно глава.

— Проверих отново. Същият резултат.

— Искаш да кажеш, че Джоузеф е приел самоличността на някой умрял?

— По-точно умряло дете. На каква възраст беше той?

— Тридесет и нещо.

— Да речем тридесет и две. На толкова щеше да бъде и другият Джоузеф Мартин днес, ако не беше загинал при пътна катастрофа с родителите си през петдесет и девета.

— Обзалагам се че няма и близки роднини.

— О? — Крейг я изгледа. — Май знаеш как стават тези неща.

— Някой, който има нужда от нова самоличност, избира случайна община и търси по некролозите в местния вестник починали с неговата година на раждане. Търси такова дете, което е или сираче, или е загинало заедно с най-близките си роднини. Така няма да изглежда по-стар или по-млад, отколкото твърди и едва ли някой ще оспори самоличността му. Трябва да открие месторождението на детето. То често е посочено в некролога: „Еди-кой-си, роден в този и този град.“ После въпросното лице пише до съда в съответния град, че е изгубил своя акт за раждане и ги моли да му издадат дубликат. Хората често губят актовете си за раждане и няма нищо странно, ако някой иска копие, а чиновниците почти никога не проверяват дали същият човек вече не е починал. Човекът праща ксерокопие от акта в службата за социални застраховки, като обяснява, че е живял дълго в чужбина и не е имал нужда от номер, но вече му трябва. И те рядко отказват на подобни молби. След като се е сдобил с акт за раждане и номер на социалната застраховка, човекът може да си извади паспорт, шофьорска книжка, кредитна карта — всички документи, които го легализират — и да влезе в системата, да получи работа, да плаща данъци и т.н.

— Много добре. Аз съм впечатлен.

— Като репортер научавам какво ли не. — В действителност Тес беше научила как се добива фалшива самоличност от доловени телефонни разговори на баща си с неговите сътрудници.