Приключенията на Лукчо
- Автор: Родари Джанни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светозар Златарев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на Лукчо». Краткое содержание книги:
Като не чу нищо, той повика отново:
— Дръж! Дръж!
— Тук съм, шефе! — му отвърна един плачевен и неузнаваем глас.
Гласът идваше нейде отвисоко. Детективът погледна нагоре, видя Дръж, закачен на най-високия клон на дъба.
— Какво правиш там! — запита той строго. — Смяташ ли, че моментът е подходящ да се катериш по дърветата! Сега време за игра ли е? Я слез веднага! Да не мислиш, че пиратите ще ни чакат! Ако загубим следите им, кой ще освободи хубавата пленница?
— Чакайте да ви обясня, шефе! — молеше Дръж, като напразно се опитваше да се освободи от капана.
— Няма какво да обясняваш — продължи възмутен мистер Морков, — разбирам много добре, че не искаш да преследваш пиратите, а предпочиташ да се катериш по дърветата и да ловиш катерици. Няма какво да ме лъжеш. Аз съм сериозен детектив, най-известният в Европа и Америка, и не мога да държа на служба някакъв си палячо, който не може да отмине дърво, без да се изкуши да се покачи на него. Хубаво занимание за помощника на един детектив като мен.
— Шефе, шефе, оставете ме да говоря.
— Говори, колкото си искаш, аз няма да стоя да те слушам. Аз си имам съвсем друга работа. Трябва да изпълня дълга си и нищо не може да ме отклони от пътя ми. Сбогом, Дръж! Пожелавам ти да си намериш по-весела професия и по-малко строг господар. Пожелавам на себе си да намеря по-сериозен помощник. Вчера в парка на замъка видях едно ловджийско куче, което е тъкмо за мен: честно, скромно и пълно с достойнство. Сигурно и през ума му няма да мине да се занимава с лов на гъсеници по дъбовете. Сбогом, прочее, о невярно куче!..
Като чу да го обиждат така, бедният Дръж заплака.
— Господарю, господарю, внимавайте, за да не ви сполети същото!
— Не ме разсмивай! Никога през живота си не съм се качвал на дърво и сигурно няма да последвам твоя пример да се отвличам от професията си и да прегръщам дърветата.
Но тъкмо когато произнасяше тези благородни думи, мистер Морков почувствува, че нещо го стегна около кръста, някаква пружина изщрака и той усети, че лети между клоните на дърветата. Докато летеше, той разбра, че това е същият дъб, на който се беше качил Дръж. Той се намери на две педи от опашката на своето куче, стегнат здраво за стъблото с едно дебело въже.
— Нали ви казах — се обади кучето с плачевния си глас. Морков полагаше ужасни усилия, за да запази достойнството си в това неудобно положение.
— Ти нищо не ми каза, ти беше длъжен да ме предупредиш, че ще падна в клопка, вместо да ми губиш времето с празни приказки.
Дръж прехапа устни, за да не отговори. Разбираше отлично душевното състояние на господаря си и не искаше да му причини излишни вълнения.
— Тъй, значи попаднахме в клопка — констатира Морков, — да помислим сега как да се освободим.
— Няма да е толкова лесно — каза едно гласче отдолу.
„Но това е гласът на прекрасната пленница!“ — помисли си Морков. Той погледна надолу, очаквайки да види банда страшни пирати с ножове между зъбите, мъкнещи една обляна в сълзи принцеса; но вместо това видя група деца, които се търкаляха по земята от смях.
Репичка, Картофка, Бобчо и Чушко се прегръщаха, смееха се, играеха хоро около дъба и пееха:
— Хоп-троп, чичо ле, Морков си изпати зле, на дървото той и Дръж качиха се изведнъж!
— Господа — започна строго детективът. — Господа, бъдете така добри да ми обясните що за шега е това.
— Ние не сме господа — отговори Бобчо, — ние сме пирати.
— А ние сме пленени принцеси.
— Свалете ме веднага оттук, в противен случай ще бъда принуден да взема строги мерки.
— Ще вземем много, много строги мерки — добави кучето, като размахваше ядосано остатъка от опашката си.
— Не вярвам да успеете да вземете много, много мерки, докато сте в това положение — каза Репичка.
— Ще се постараем да ви държим горе колкото е възможно повече.
Мистер Морков млъкна, понеже не знаеше какво да отговори. Положението беше тежко, но достатъчно ясно.
— Положението е ясно — прошепна той в ухото на Дръж.
— Много, много ясно — се съгласи печално Дръж.
— Ние сме пленени от банда хлапета — продължи детективът, — какъв срам. Освен това навярно децата са подкупени от бегълците, за да ни отвлекат от следите им.
— Сигурно децата са много, много подкупени — добави кучето. — Но се чудя на умението, с което ни приготвиха този капан.
Дръж щеше да се учуди още повече, ако знаеше, че капанът беше приготвен лично от Черешко. Младият граф беше чел много книги за приключения, пътешествия и лов на големи хищници. Като никога досега той реши да се справи сам с положението, без да чака помощ от Лукчо, и наистина успя.
Скрит зад един храст, той наблюдаваше сцената, доволен от своето дело.