Приключенията на Лукчо
- Автор: Родари Джанни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светозар Златарев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на Лукчо». Краткое содержание книги:
— Да опитаме с много, много други числа.
Този път излезе числото двадесет и осем и мистер Морков реши, че трябва да се направят двадесет и осем крачки вляво.
Направиха двадесет и осем крачки и цопнаха в басейна с червените рибки.
— Помощ! Потъвам! — викаше прочутият детектив.
— Ето ме, господарю! — излая с готовност Дръж, хвана го със зъби за яката и го измъкна на брега.
Седнаха на ръба на басейна да сушат дрехите си.
— Направих едно ценно откритие — каза Морков.
— Много, много ценно — съгласи се Дръж, — но и твърде мокро.
— Мисля, че затворниците са избягали през басейна с червените рибки.
— Може би са изкопали тунел точно под басейна. Повикаха Домат и му казаха да нареди да копаят под басейна: имали сериозни съмнения, че затворниците са избягали оттам. Но Домат отказа категорично да разваля басейна. Той каза, че, според него, затворниците са избрали друг, по-лесен път и помоли мистер Морков да подири следите им в друга посока.
Морков въздъхна и поклати глава.
— Ето ти човешката благодарност — каза той, — аз се потя и даже се къпя непрекъснато, а вместо да ми помагат, местните власти всячески ме затрудняват.
За щастие оттам като че ли случайно мина Черешко и детективът го попита дали не знае друг изход от парка освен тунела, изкопан под басейна с червените рибки.
— Разбира се — отговори Черешко, — може да се излезе през главната врата.
Мистер Морков бързо размисли и реши, че идеята може би е добра.
Той поблагодари топло на младия граф и се отправи към главната врата, следван от Дръж, като непрекъснато отърсваше водата от гърба си.
Черешко ги последва, като се преструваше на любопитно момченце, и щом видя, че се упътиха към гората, изсвири с два пръста в уста.
Морков се обърна внезапно.
— Какво има?
— Нищо, господин Морков. Съобщавам на едно врабченце, че съм сложил за него трохи на прозореца си.
— Каква благородна душа имате, млади господин графе! — мистер Морков се поклони и продължи разходката си.
На изсвирването на Черешко, навярно се досещате, отговори едно друго изсвирване, не така звучно, разбира се, а глухо и предпазливо. В окрайнината на гората надясно от детектива се раздвижи един храст. Черешко се усмихна: неговите приятели бяха на поста си. Той ги бе предупредил за пристигането на мистер Морков и бе изработил заедно с тях един малък боен план.
Детективът също видя, че храстът се раздвижи; хвърли се на земята, следван от Дръж, и замря.
— Ние сме обкръжени — прошепна детективът, като плюеше праха, който му беше влязъл в носа и устата.
— Ние сме много, много обкръжени — прошепна в отговор кучето.
— Нашата задача — продължи Морков — става от минута на минута все по-тежка. Но ние трябва да намерим затворниците на всяка цена.
— Ние трябва да намерим много, много затворници. Морков се съсредоточи, за да помисли малко.
После огледа храсталака с един туристически бинокъл.
— Няма вече никой — забеляза той. — Пиратите са се оттеглили.
— Пиратите ли? — попита Дръж. — С пирати ли имаме работа?
— Разбира се! — извика строго Морков. — Кой друг освен пиратите се крие зад храсталаците и ги раздвижва предпазливо и тайнствено? Попаднали сме на една страшна банда пирати. Не ни остава нищо друго, освен да вървим по следите им: те ще ни отведат до скривалището на бегълците.
Дръж не можеше да се начуди на остроумието на своя господар.
Междувременно пиратите се оттеглиха, като се движеха доста открито между храстите. Или по-право пиратите не се виждаха, а се виждаха храстите, които се движеха. Морков знаеше, че зад тях се криеха пиратите, които се оттегляха, за да се изскубнат от него и от неизбежния плен.
Пиратите не се виждаха и по друга причина, но за това ще говорим после.
След стотина метра пътят навлизаше в гората. Морков и Дръж навлязоха, без да се колебаят, направиха няколко крачки, после спряха под сянката на един дъб, за да си починат и уяснят положението.
Детективът извади от торбата с уреди микроскопа и започна да разследва внимателно праха по пътеката.
— Няма ли никаква следа, господарю? — попита тревожно Дръж.
— Никаква следа.
Точно в този момент някой изсвири продължително и един задавен глас извика:
— Ооох! Ооох!
Морков и Дръж се проснаха отново на земята. Викът се повтори два или три пъти. Нямаше съмнение: пиратите си даваха сигнали.
— Ние сме в опасност — реши Морков, без да трепне, и улови мрежата за пеперуди.
— Ние сме много, много в опасност — повтори като ехо кучето.
— Пиратите преустановиха оттеглянето си и ни обхождат, за да ни ударят в тил. Бъди готов с пипера. Щом се покажат, хвърли пипера в очите им и аз ще ги хвана с мрежата за пеперуди.