Приключенията на Лукчо
- Автор: Родари Джанни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светозар Златарев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на Лукчо». Краткое содержание книги:
— Господа, какво правите на пода? Да не би да търсите по килима дупки, през които биха могли да избягат затворниците?
— Търся леглото си, млади господин графе. Всеки може да намери леглото си с просто око. Но един разузнавач трябва да действува с помощта на науката. Професионалният ми дълг изисква от мен да използувам в подобни случаи редица уреди. Компасът, както знаете, е снабден с магнитна игла, която винаги сочи на север. Като вървя в тази посока, аз ще намеря леглото си, без да сбъркам.
Случи се обаче така, че като тръгна в тази посока, детективът блъсна главата си в огледалото на гардероба и понеже имаше твърда глава, го разтроши на хиляди парчета, едно от които отряза, падайки, опашката на кучето Дръж.
— Изглежда, че нашите изчисления са погрешни — каза Морков.
— Изглежда, че нашите изчисления са много, много погрешни — потвърди Дръж.
— Да подирим в друга посока!
— Да подирим в много, много други посоки! — се съгласи Дръж. — Само да не водят към огледала.
Този път вместо компас мистер Морков употреби един от своите мощни морски бинокли. Той прилепи окото си към него и започна да се върти наляво и надясно.
— Какво виждате, шефе? — попита Дръж.
— Виждам един прозорец: затворен е, има червени завески и по четиринадесет стъкла на всяко крило.
— Откритието е много важно — извика Дръж, — четиринадесет и четиринадесет прави двадесет и осем. Ако тръгнем в тази посока, може да си докараме двадесет и осем рани по главата. Кой знае какво ще остане от опашката ми!
Морков насочи бинокъла в друга посока.
— Какво виждате, шефе? — попита тревожно Дръж.
— Виждам някаква постройка от ковано желязо. Много интересна постройка. Има три крака, съединени с железен обръч. На върха се вижда бял покрив, който — по всичко личи — е емайлиран.
Дръж беше удивен от мнението на господаря си.
— Шефе — забеляза той, — ако не се лъжа, никой до този момент не е открил емайлирани покриви.
— Ние ще бъдем първите — продължи Морков. — Един детектив трябва да умее да открие хиляди тайнствени неща в една обикновена спалня.
Упътиха се по посока на постройката от ковано желязо с емайлиран покрив, но преди това се проснаха на пода, като долепиха ухо до него, за да се уверят, че в околността не се движат коне. След като изминаха около десет крачки, те дойдоха под желязната постройка, и то толкова под нея, че покривът й се катурна.
Какво беше учудването на прочутия детектив и на още по-прочутото му куче Дръж, когато от покрива на постройката върху техните глави и рамене се изля студен душ. Те застанаха неподвижно, като се страхуваха от по-нататъшни неприятности и оставиха търпеливо водата да се стича по косите, по лицата, по врата и по гърба им.
— Мисля — промърмори недоволно Морков, — че това е леген.
— Мисля — добави Дръж, — че това е леген с много, много вода, предназначена за миене.
Морков се надигна, следван от верния си помощник. Той откри лесно леглото, което беше само на метър и половина от тях, и се отправи към него, изпълнен с достойнство, като продължаваше да прави дълбокомислени забележки като тази:
— Нашата професия е свързана с много опасности. Измокрихме си главите с водата от легена, но затова пък открихме леглото.
— Измокрихме много, много главите си — забеляза, от своя страна, кучето. На него не му провървя. То трябваше да спи върху килима, като използува за възглавница обувките на господаря си. Затова пък Морков хърка цяла нощ и се събуди чак когато слънцето изгря.
— Дръж, на работа! — извика ласкаво той.
— Господарю, аз съм готов — отговори Дръж и седна върху парченцето опашка, което му беше останало след злополуката с огледалото.
Не можаха да измият лицата си, защото бяха излели водата. Дръж се задоволи да оближе мустаците си, след това облиза и лицето на господаря си. После двамата слязоха заедно в градината и започнаха своите издирвания за откриване на бегълците.
Най-напред детективът измъкна от джоба си една торбичка за игра на томбола.
Той помоли кучето да извади един номер. Дръж бръкна с лапата си в торбичката и извади числото седем.
— Трябва да направим седем крачки вдясно — реши Морков, след като помисли няколко минути.
Направиха седем крачки вдясно и попаднаха в един гъстак коприва. Дръж опари остатъка от опашката си, който за няколко минути стана червен като чушка.
— Изглежда,, че сме допуснали грешка — каза детективът.
— Изглежда, че сме допуснали много, много грешки — се съгласи печално кучето.
— Да опитаме с друго число.