Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
Джонсън не каза нищо. Ву предполагаше, че е чувал същия аргумент стотици пъти. Той се намести на стола си и се обърна към прокурора:
— Господин адвокат.
Бранд бавно се изправи, обърна се и отправи прям поглед към Андрю Бартлет. Поклати глава. После изведнъж го посочи с пръст и извиси глас:
— Това не е нечие добро малко момче. Това е мъж, убил хладнокръвно двама души и областният прокурор няма да му даде възможност да нарани още някого.
Андрю понечи да стане.
— Но аз не съм ги убил! — извика той.
— Да, убил си ги — викна Бранд в отговор. — Дяволски добре знаеш, че си.
Съдията тресна по масата с чукчето си.
— Госпожице Ву, да няма повече подобни изпълнения отстрана на клиента ви. Господин Бранд, предупреждавам ви за последен път. Укротете изблиците си, чувате ли ме? Ще адресирате забележките си към съда.
— Да, ваша чест. Съжалявам.
— Преди малко също съжалявахте. Да не се повтаря. — Джонсън си отбеляза нещо, после фиксира Ву с ядосан и нетърпелив поглед, като че ли тя беше тази, която нарушава съдебния протокол.
— Нареждам непълнолетният да остане задържан под стража — каза Джонсън. — Пристав, отведете го обратно в килията му.
След тези думи съдията удари с чукчето си, стана и излезе през задния вход на съдебната зала.
Решението, както и оттеглянето на Джонсън бяха толкова неочаквани, че за минута в залата се възцари мъртва тишина. Ву притисна с ръка стомаха си, където почувства внезапна и дълбока празнота. Зад себе си чу Линда да казва:
— Това ли беше? Не може да бъде. Значи няма да го пуснат?
После, когато пристав Нелсън приближи масата, извика:
— Почакайте малко. Андрю!
Момчето се извърна на стола си, за да погледне майка си.
Ву възпря с ръка пристава.
— Моля ви! Дайте ни една минута, може ли?
В галерията Линда Норт беше напуснала мястото си и се приближаваше. Тя почти бе стигнала мястото на подсъдимия, когато Андрю също скочи на крака. Но Нелсън я беше изпреварил, изръмжа и сграбчи с такава сила рамото на Андрю, че прекатури стола. Както беше с белезниците, момчето залитна и се просна на земята. Главата му се удари в линолеума и за миг остана да лежи зашеметен.
— Какво правите? — Линда стигна до перилата и изкрещя: — Оставете го намира!
— Линда! — Хал Норт бързаше след съпругата си.
Другият пристав, младоликият, който разговаряше със стенографката преди появата на съдията, изникна изневиделица и застана между Ву и Линда, като прегради пътя на майката към сина й.
— По-спокойно — каза той, като вдигна двете си ръце.
— Успокойте се. Стига толкова. Достатъчно. — После се обърна към Нелсън. — Ти също, Рей. Аз ще го отведа.
— Не, остави на мен — каза Нелсън раздразнено.
— Тогава по-полека — тросна му се вторият пристав.
— Всичко е наред, мамо! Добре съм — обади се Андрю от пода. — Просто загубих равновесие, това е всичко. Нищо ми няма.
От двете му страни приставите изглежда бяха изгладили разногласията си и вдигнаха Андрю на крака.
— Оставете го да върви сам — каза Ву. — Не е необходимо да го малтретирате.
Вторият пристав се обърна и я погледна. Отблизо тя видя, че лицето му, което изглеждаше младежко и невинно от разстояние, е надупчено с белези от шарка и украсено с чифт сиви, стари и празни очи. Ву си помисли, че независимо от сравнително младата му възраст, мъжът е работил достатъчно дълго в системата, за да стане безчувствен към присъщия й ужас. Той бе просто един тъмничар, нищо повече. Звероукротител. Въпреки това почти й се извини и без съмнение беше по-човечен от партньора си.
— Никой няма да нарани клиента ви — каза той.
Но Ву му се опъна.
— Вече се случи. Настоявам някой веднага да се погрижи за тази цицина на главата му. Ще дойда да го видя след няколко минути и дотогава искам да го е прегледал лекар. Ясно ли е? — Ву обхвана двамата с поглед.
— И като стана дума, пристав, как е вашето име? — обърна се тя към втория.
— Котрел — отвърна той. — Рей Котрел.
Тя си го записа в бележника и изгледа въпросително двамата.
— Но вие току-що го нарекохте… — и направи знак към Нелсън. — Вие нарекохте него Рей.
— Така го нарича и майка му. Проблем ли има?
Няма, осъзна Ву и каза:
— Ще държа и двама ви отговорни.
Заплахата й не стресна особено никого от тях. Двамата мъже невъзмутимо размениха погледи. После Нелсън докосна рамото на Андрю и каза.