Дракони на пролетната зора
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на пролетната зора». Краткое содержание книги:
когато слънцето преплита блясък
С догарящата светлина на лампите
В дъга из локвите, аз тръгвам…
И въпреки че бурята не спира,
Си спомням Стърм, Лорана, другите…
Най-вече Стърм, защото той умее
да вижда слънцето през облак и мъгла.
Как бих ги изоставил?
Затова, във сянката —
не твоята, а сянката на здрача,
След който винаги настъпва изгрев,
Аз яхвам бурята.
— Смърт? — повтори невярващо Лорана. — Тогава Райстлин…
— …е рискувал живота си, за да издържи Изпитанията и едва не умрял. Заради смъртното наказание в случай на провал, за Кулите се разпространявали какви ли не злокобни слухове. Напразно магьосниците се опитвали да обяснят, че те са само учебни центрове и всеки млад маг, който рискува живота си, го прави доброволно. В тях държали и книгите със заклинания, ръкописите, магическите си атрибути. Но никой не им вярвал. Сред хората се носели разкази за странни ритуали, церемонии и жертвоприношения, пускани от Върховния жрец и неговите подчинени за собствена изгода… Настъпил денят, когато населението въстанало срещу магьосниците. И тогава, за втори път в историята на Ордена, те се съюзили. Първият път бил, когато създали драконовите кълба, които съдържали есенцията на Доброто и Злото, преплетени с Неопределеното. Но после всички поели отново по пътя си. Сега, обединени от общата заплаха, те още веднъж се съюзили, за да се защитят. Самите магьосници унищожили две от Кулите, за да не позволят на тълпите да ги завладеят и да се забъркат в неща, които не разбират. Разрушението им унищожило околността около тях и уплашило Върховния жрец, защото в Ищар и в Палантас също имало Кули на Висшата магия. Колкото до третата, в Гората на Уейрет, малко се интересували какво ще стане с нея, защото била отдалечена от който и да е център на цивилизацията. Затова Върховният жрец се престорил на милостив към магьосниците. Казал им, че ако оставят двете Кули, ще им позволи да се оттеглят в мир, като вземат книгите, ръкописите и магическите си атрибути и ги занесат в Кулата в Уейрет. За съжаление те приели предложението му…
— Но защо не са се борили? — прекъсна го Лорана. — Виждала съм Райстлин… и Физбан, когато са ядосани. Дори не искам да си представя какво могат да направят наистина могъщити магьосници!
— Помисли малко. Твоят добър приятел Райстлин се изтощава, дори след като направи няколко относително слаби заклинания. А щом едно заклинание е произнесено, то завинаги изчезва от паметта му, освен ако не прочете отново книгата с ръкописите. Това важи и за маговете от най-висок ранг. Така боговете ни защитават от онези, които ламтят за могъщество и смятат, че са богоподобни. Мъдреците трябва да спят, за да могат да се концентрират и да прекарват дните си, в учение. Как да се противопоставят на обсаждащите ги тълпи? Затова решили да приемат предложението на Върховния жрец. Дори Черните магове се съгласили магията да изчезне от този свят. Изнесли се от Кулата на Висшата магия в Ищар и почти веднага Върховният жрец я завладял. После изоставили и Кулата в Палантас. Нейната история е ужасна.
Астинус, който изреждаше фактите без да промени гласа си, изведнъж стана мрачен и лицето му се натъжи.
— Спомням си този ден — продължи той като говореше повече на себе си. — Донесоха книгите и ръкописите си в моята библиотека, защото знаели, че аз ще ги пазя и ценя. Много от тях бяха древни и никой не можеше да ги прочете, тъй като бяха омагьосани с предпазни заклинания, Ключът, за които… изгубили. Ключът…
Астинус млъкна замислено. После въздъхна, сякаш за Да отхвърли мрачните мисли и продължи:
— Хората на Палантас стояли край Кулата, докато най-високопоставеният в Ордена, Белият маг, затворил златните й порти и ги заключил със сребърен ключ. Лордът на Палантас го гледал нетърпеливо. Всички знаели, че възнамерява да се нанесе в нея, както направил и неговият ментор, Върховният жрец на Ищар. Очите му алчно я оглеждали, защото легендите за чудесата в нея — и добри, и зли — се носели из цялата страна. От всички красиви сгради в Палантас Кулата на Висшата магия се смятала за най-прекрасната. Но сега… Тъкмо магьосникът подавал Сребърния ключ на Лорда — продължи Астинус с дълбок, тъжен глас, — когато внезапно един от Черните магове се появил на прозорец от горните етажи и извикал: „Портите ще останат затворени, а залите празни, докато дойде денят, когато господарят на миналото и настоящето се върне на власт!“ После злият маг изскочил навън и се проврял под портите. Когато златните и сребърните шипове пронизали черната му роба, той проклел Кулата. Кръвта му попила в земята, а портите се изкривили, похабили и почернели. Блестящата бяло-червена кула почерняла, а минаретата се срутили. Лордът и хората му се разбягали и до този ден никой не смее да се приближи до Кулата на Палантас. Дори и кендер — Астинус се усмихна леко, — който не се бои от нищо. Проклятието е толкова мощно, че отпъжда всички смъртни…