Дракони на пролетната зора

Мислите на Тас бяха грубо прекъснати от удар в гърба. Какво ти става? — сопна се кендерът на джуджето.

— Къде се намираме? — попита то сърдито с ръце на бедрата.

— Ами… — Тас се огледа. — Значи трябва да сме… или може би не сме… — Той студено погледна Флинт. — Как успя да ни загубиш?

— Аз ли?! — избухна джуджето. — Ти водеше! Ти разбираш от карти! Ти си този, който познавал града като собствената си къща!

— Но аз мислех — каза надменно Тас.

— За какво? — изрева Флинт.

— Мислех си за сериозни неща — обиди се кендерът.

— Аз… няма значение — изръмжа джуджето и започна да оглежда улицата в двете посоки. Това, което виждаше никак не му харесваше.

— Наистина изглежда странно — каза весело Тас, сякаш прочете мислите му. — Толкова е пусто, не е като по другите улици на Палантас. — Той с копнеж се загледа в редиците тихи, празни здания. — Чудя се…

— Не! В никакъв случай! Връщаме се по същия път.

— О, я стига! — Тас тръгна по пустата улица. — Ще повървим малко, за да видим какво има тук. Знаеш, че Лорана ни помоли да се огледаме и да проверим укре… укри… как се казваха?

— Укрепленията — промърмори Флинт и неохотно се затътри след него. — Но тук няма укрепления, главчо! Това е центърът. Тя говореше за стените около и вън от града.

— Няма никакви стени около и вън от града — каза тържествуващо Тас. — Поне около Новия град. А ако това е центърът, защо е толкова пуст? Не е зле да разберем.

Флинт изсумтя. Кендерът имаше право. Той поклати глава и се зачуди дали да не полегне някъде на сянка.

Двамата вървяха мълчаливо няколко минути и навлизаха все по-навътре в сърцето на града. От едната им страна, само няколко улици по-нататък, се издигаше разкошното имение на Лорда на Палантас. Стърчащите му шпилове се виждаха чак оттук. Но пред тях всичко се губеше в сянка.

Тас поглеждаше през прозорците и промушваше глава във входовете на сградите, които подминаваха. Стигнаха До края на улицата, преди кендерът да проговори.

— Знаеш ли, Флинт — каза той притеснено, — всички сгради са празни.

— Изоставени — поправи го джуджето с приглушен глас.

Беше сложило ръка на бойната си брадва, стреснато от пронизителния му глас.

— Има нещо странно в това място — каза кендерът и се доближи до него. — Аз не се боя, но ти…

— Аз, да — прекъсна го Флинт. — Да се махаме оттук.

Тас погледна към високите сгради от двете им страни. Бяха добре поддържани. Очевидно жителите на Палантас толкова се гордееха с града си, че харчеха пари и за поддръжката на празни здания. Имаше магазини и жилища, и то съвсем солидни. Улиците бяха чисти, не се виждаше никакъв боклук, но нямаше никой. „Някога това е бил богаташки квартал, помисли си кендерът. Защо вече не е? Защо всички са заминали?“ От мястото лъхаше нещо злокобно, а малко неща можеха да накарат един кендер да изпита подобно чувство.