Разкриване
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Георгиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Разкриване». Краткое содержание книги:
— Ние също — възкликна Кан. — Повярвай ми! Направо полудяваме.
— Кога ще пратиш устройствата?
— Първо трябва да организирам запечатването с топлоизолация. Надявам се, че ще успея да ги изпратя в сряда и ще ги получите в четвъртък.
— Не става — каза Сандърс. — Трябва да ги пратиш днес или най-късно утре. Да ти пратя ли машина за запечатването? Може би от „Епъл“ ще ми услужат.
„Епъл“ също имаше завод в Куала Лумпур.
— Няма нужда. Идеята ти е добра. Ще им се обадя и ще проверя дали Рон може да ми даде.
— Чудесно. Кажи сега какво става с Джафар.
— Страшна работа — отговори Кан. — Току-що говорих с болницата. Казват, че имал гърчове и повръщал. Отказвал да се храни. Местните доктори засега не могат да установят нищо друго освен магия, нали ти казах.
— Нима вярват в магии?
— И още как — потвърди Кан. — Тук има закони против магьосниците. Можеш да ги съдиш.
— И не знаеш кога ще се върне на работа.
— Никой не може да ми каже. Очевидно е много болен.
— Добре, Артър. Има ли нещо друго?
— Не. Ще потърся машина за запечатването. И не забравяй да ми съобщиш какво са открили.
— Непременно — обеща Сандърс и връзката прекъсна. Кан помаха за довиждане, после екранът угасна.
СЪХРАНЯВАНЕ НА СЪОБЩЕНИЕТО НА ДИСК ИЛИ ДАТ?
Сандърс натисна бутона ДАТ, за да съхрани съобщението на дигитална лента. Стана от бюрото. Какъвто и да беше проблемът, трябваше да го изясни преди срещата с Джонсън в шест. Излезе в предната стая, където седеше Синди.
Тя се беше обърнала с гръб и се смееше по телефона. Погледна през рамо, видя Сандърс и смехът й секна.
— Слушай, трябва да свършваме.
— Моля те, извади производствените отчети за „Туинкъл“ от последните два месеца — каза Сандърс. — Или още по-добре, отчетите за целия период, откакто устройствата са внедрени в производство.
— Разбира се.
— Свържи ме и с Дон Чери. Искам да разбера какво прави групата за диагностика с устройствата.
Върна се в кабинета си. Забеляза, че курсорът за електронната поща трепка, и натисна бутона, за да прочете съобщенията. Докато чакаше, прегледа трите факса на бюрото. Два от тях бяха от Ирландия — редовните седмични производствени отчети. Третият бе за ремонта на покрива на завода в Остин бяха го получили в Оперативния отдел в Кюпъртино и Еди го пращаше на Сандърс за съдействие.
Екранът затрептя. Сандърс погледна първото съобщение по електронната поща.
ТУК, В ОСТИН, НИ СЕ ИЗТЪРСИ РЕВИЗОР ОТ ОПЕРАТИВНИЯ. РОВИ СЕ ИЗ КНИГИТЕ, ПОДЛУДЯВА ХОРАТА. РАЗПРАВЯТ, ЧЕ УТРЕ ЩЕ ДОЙДАТ ОЩЕ. КАКВО СТАВА? РАЗНАСЯТ СЕ СЛУХОВЕ, ПРОИЗВОДСТВОТО СТРАШНО СЕ ЗАБАВЯ. КАЖИ МИ КАКВО ДА ОБЯСНЯВАМ. ПРОДАВА ли СЕ ФИРМАТА, или НЕ?
ЕДИ
Сандърс не се поколеба. Не можеше да каже на Еди какво става. Бързо натрака отговора:
РЕВИЗОРИТЕ БЯХА И В ИРЛАНДИЯ МИНАЛАТА СЕДМИЦА. ГАРВИН НАРЕДИ ДА СЕ НАПРАВИ ПРОВЕРКА
В ЦЯЛАТА ФИРМА И ТЕ ГЛЕДАТ ВСИЧКО. УСПОКОЙ
ХОРАТА И ИМ КАЖИ ДА СИ ВЪРШАТ РАБОТАТА.
ТОМ
Натисна бутона ИЗПРАТИ. Съобщението изчезна от екрана
— Ти ли си ме търсил? — Дон Чери влезе в кабинета, без да почука, отпусна се на стола и сключи ръце на тила си. — Господи, ама че ден! Цял следобед гася пожари.
— Разкажи ми.
— Тук се мотаят някакви идиоти от „Конли“ и питат моите хора каква е разликата между РОМ и РАМ. Като че имат време за всичко това. Изведнъж някой от тях чува за „мигаща памет“ и веднага се интересува: „На какъв интервал мига?“ Това да не му е фенерче? И хората ми трябва да търпят всичко това. те са ценни таланти и не бива да водят ограмотителни курсове за юристи. Не можеш ли да ги спреш?
— Никой не може да ги спре — каза Сандърс.
— Мередит сигурно ще успее — ухили се Чери. Сандърс сви рамене.
— Тя е шефът.
— Да Та… за какво си ме търсил?
— Твоята група за диагностика работи по устройствата „Туинкъл“.
— Така е. По-точно работи по парчетиите, които са останали след опустошението от чевръстите „артисти“ на Луин. Защо първо те са се занимали с проекта? Никога, ама никога да не пускаш проектант до електронна техника, Том. На тях трябва да им се позволява само да рисуват картинки на хартия. И от време на време да им се дава по някой и друг лист.
— Какво откри? — попита Сандърс. — За устройствата ти говоря.
— Все още нищо. Но имаме някои идеи, които в момента проверяваме.
— Затова ли си поискал Артър Кан да ти прати десет устройства, запечатани в завода с топлоизолиращи опаковки?
— Как уцели?
— Кан се чудеше защо са ти толкова много.
— Ами нека се чуди — небрежно подхвърли Чери. — Ще му е от полза. Не му позволявай да си играе играта