Разкриване
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Георгиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Разкриване». Краткое содержание книги:
— Том, извинявай, че те прекъсвам — обади се Синди и се облегна на вратата на заседателната зала.
— О, не се извинявай — каза Макс. — Кое е това красиво създание, Томас?
— Аз съм Синди Улф, професор Дорфман — представи се тя. — Секретарка на Том съм.
— Голям късметлия е той! Синди се обърна към Сандърс.
— Много съжалявам, Том, но един от шефовете на „Кон-ли-Уайт“ е в кабинета ти и си помислих, че сигурно би искал…
— Да, да — прекъсна я Дорфман. — Трябва да иде. „Конли-Уайт“, звучи много внушително.
— Само една минутка — каза Сандърс и се обърна към Синди. — Ние с Макс тъкмо говорехме за нещо.
— Не, не, Томас — обади се Дорфман. — Просто си говорехме за старите времена. По-добре върви.
— Макс…
— Ако искаш да поговорим още и смяташ, че е важно, ела ми на гости. Аз съм в хотел „Четири сезона“. Нали знаеш къде е? Фоайето с високите тавани е страхотно. Много впечатляващо, особено за стар човек. А сега върви, Томас. — Професорът присви очи. — И остави красивата Синди при мен.
Сандърс се поколеба.
— Внимавай с него — предупреди той секретарката си. — Той е стар мръсник.
— По-голям не може да има — изкиска се Дорфман. Сандърс тръгна по коридора към кабинета си и чу професора да казва на Синди:
— А сега, красавице, те моля да ме закараш до фоайето. Долу ме чака кола По пътя, стига да нямаш нищо против, ще ти задам няколко въпросчета Във фирмата стават много интересни неща. А секретарките винаги са в течение на всичко, нали?
— Господин Сандърс! — Джим Дейли се изправи бързо, когато Сандърс влезе в кабинета. — Радвам се, че ви откриха. Двамата се здрависаха. Сандърс покани с жест Дейли да седне и се настани зад бюрото си. Не беше изненадан: от няколко дни очакваше да го посети Дейли или друг инвестиционен банкер. Хората от „Голдман, Сач“ вече разговаряха със служители на различни отдели по основните аспекти на сливането. Интересуваха се главно от общата информация — високите технологии имаха ключово значение за сливането, но банкерите не ги разбираха добре. Сандърс очакваше от Дейли да го пита за напредъка с устройството „Туинкъл“ и може би за Коридора.
— Благодаря, че ми отделихте време — започна Дейли и потърка плешивата си глава. Беше много висок и слаб. Седнал, изглеждаше дори по-висок със стърчащите лакти и колене. — Исках да ви задам няколко въпроса, мм… неофициално.
— На ваше разположение съм — съгласи се Сандърс.
— Става дума за Мередит Джонсън — каза Дейли с извинителни нотки в гласа. — Ако, хм, ако нямате нищо против, бих искал разговорът да си остане между нас.
— Добре.
— Разбрах, че сте участвали активно в изграждането на заводите в Ирландия и Малайзия. А също, че във фирмата е имало известни противоречия във връзка с този въпрос.
— Ами — сви рамене Сандърс — ние с Фил Блакбърн невинаги гледаме еднакво на нещата.
— Това според мен говори за разумна позиция — сухо отбеляза Дейли. — Но доколкото знам, в споровете вие сте поставяли техническите въпроси, докато другите във фирмата са изразявали, хм, по-различни тревоги. Така ли е?
— Да може да се каже. Накъде ли биеше Дейли?
— Именно в тази връзка бих искал да чуя вашите разсъждения. Боб Гарвин току-що назначи госпожа Джонсън на пост със значителна власт — стъпка, която мнозина в „Конли-Уайт“ одобряват. И, естествено, би било несправедливо да съдим отсега как ще се справя с новите си задължения във фирмата Но също така естествено би било да проявя загриженост и да проверя досегашната й работа. Разбирате ли ме?
— Не съвсем — призна Сандърс.
— Имам предвид — продължи Дейли — какво смятате за досегашното представяне на госпожа Джонсън в техническата работа на фирмата. По-конкретно участието й в дейността на „Диджи Ком“ в чужбина.
Сандърс се намръщи и се замисли.
— Нямам информация да е участвала много активно. Преди две години в Корк имахме трудов спор. Беше в групата, която отиде да преговаря за уреждане на отношенията. Във Вашингтон се ангажира с лобистка дейност за твърдите мита. Доколкото знам, ръководеше групата, натоварена в Кюпъртино да одобри плановете за новия завод в Куала Лумпур.
— Да, точно така.
— Нямам представа обаче дали участието й се изчерпва с това.
— Аха. Добре. Може би са ми дали грешна информация — каза Дейли и се размърда на стола
— Какво са ви казали?
— Без да навлизам в подробности, ще отбележа, че става дума за субективна преценка
— Ясно.
Кой би могъл да говори на Дейли за Мередит? Разбира се, че не Гарвин или Блакбърн. Тогава Каплан? Нямаше как да установи със сигурност. Но Дейли разговаряше само с високопоставени служители.