Разкриване
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Георгиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Разкриване». Краткое содержание книги:
— Не зная — продължи Дейли — дали имате впечатление от нейните решения в техническата област. Съвсем неофициално, разбира се.
В този миг компютърът на Сандърс избръмча три пъти. На екрана светна съобщение:
ЕДНА МИНУТА ДО ПРЯКАТА ВИДЕОВРЪЗКА: ДК/М-ДК/С
ОТ: А. КАН
ДО: Т. САНДЪРС
— Някакъв проблем ли има? — попита Дейли.
— Не — отговори Сандърс. — Изглежда, имам видеовръзка с Малайзия.
— Тогава ще бъда съвсем кратък и няма да ви преча — каза Дейли. — Ще говоря направо. Във вашия отдел има ли опасения дали Мередит Джонсън притежава необходимата квалификация за новата длъжност?
Сандърс сви рамене.
— Тя е новият шеф. Знаете как става във фирмите. Винаги съществуват опасения, дойде ли нов шеф.
— Много дипломатично се изразявате. Питам ви за нейния опит. В края на краищата тя е доста млада Преместване в друг град, откъсване от корените. Нови лица, нови сътрудници, нови проблеми. А и тук няма да бъде така пряко под… хм, под крилото на Боб Гарвин.
— Не зная какво да отговоря. Времето ще покаже.
— Разбрах също, че е имало проблеми и преди, когато отделът е бил под ръководството на човек, който не е бил технически специалист… казвали са му, хм, Кресльо Фрийлинг?
— Да. Той се провали.
— Съществуват ли подобни опасения за Джонсън?
— Говорят се такива неща — отвърна Сандърс.
— А финансовите й мерки? Какво ще кажете за плановете й да се ограничат разходите? Нали това е същността на въпроса?
„Какви планове за ограничаване на разходите?“, помисли Сандърс.
Компютърът отново избръмча.
30 СЕКУНДИ ДО ПРЯКАТА ВИДЕОВРЪЗКА: ДК/М-ДК/С
— Пак се обажда машината — каза Дейли и се надигна от стола. — Ще ви оставя. Благодаря, че ми отделихте време, господин Сандърс.
— Моля.
Двамата се сбогуваха с ръкостискане. Дейли се обърна и излезе от кабинета. Компютърът избръмча три последователни пъти на кратки интервали:
15 СЕКУНДИ ДО ПРЯКАТА ВИДЕОВРЪЗКА: ДК/М-ДК/С
Сандърс седна пред монитора и завъртя настолната лампа така, че да осветява лицето му. Компютърът отброяваше секундите в обратен ред. Сандърс погледна часовника си. Пет часът, тоест осем часът в Малайзия. Артър сигурно се обаждаше от завода.
В средата на екрана се появи малък правоъгълник, който с пулсации се увеличаваше. Сандърс различи лицето на Артър и зад него ярко осветената производствена линия. Беше съвсем нова, образец на съвременно производство: чиста, безшумна, работници в обикновено облекло от двете страни на зеления конвейер. На всяко работно място бяха монтирани флуоресцентни лампи, които хвърляха отблясъци в камерата.
Кан се изкашля и потърка брадичка.
— Здрасти, Том. Как си?
Изображението леко се размътваше, когато Артър говореше. Гласът също не беше синхронизиран, защото предаването на образите чрез спътник малко се бавеше, а звукът идваше веднага Липсата на синхрон разсейваше през първите няколко секунди — сякаш връзката се осъществяваше насън. Все едно, че говориш с някого под вода. После свикваш.
— Добре съм, Артър.
— Радвам се. Съжалявам за новата организация. Знаеш какво е личното ми отношение.
— Благодаря ти, Артър. — Сандърс някак между другото се учуди откъде Кан вече е успял да чуе новината чак в Малайзия. Но във всяка фирма клюките се разпространяваха мълниеносно.
— Да, да. Както и да е, Том, сега съм в завода — продължи Кан и махна с ръка назад. — Нали виждаш, още напредваме много бавно. Проверките на място също не показват никакво подобрение. Какво казват проектантите? Получиха ли устройствата?
— Пристигнаха днес. Още нямам новини. Продължават да работят по тях.
— Аха. Добре. Занесоха ли ги за диагностика? — попита Кан.
— Май да. Току-що.
— Хубаво. Защото получихме молба от диагностиката да им пратим още десет устройства в топлоизолирани пластмасови опаковки. Изрично поискаха опаковките да бъдат запечатани в завода. Веднага след свалянето им от конвейера. Знаеш ли нещо по този въпрос?
— Не, от теб чувам. Ще проверя и ще ти се обадя.
— Добре, защото, честно казано, ми се вижда странно. Десет бройки са много. Митницата ще се усъмни, ако ги пратим наведнъж. Освен това не разбирам защо трябва да ги запечатваме. Винаги ги пращаме в пластмасови опаковки. Без да са запечатани. За какво са им, Том? — Попита разтревожен Кан.
— Нямам представа — каза Сандърс. — Ще проверя. Знам само, че тук настъпи голяма шумотевица. Хората искат на всяка цена да разберат защо проклетите устройства не работят.