Разкриване
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Георгиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Разкриване». Краткое содержание книги:
— Не, не. Нищо подобно.
— Добре, защото иначе щеше да се заблудиш. Честна дума — Мередит го изгледа развеселена после отметна глава, разкри дългата си шия и отпи от виното. — Всъщност аз… Ох! Ох! — Тя изведнъж замижа.
— Какво има? — загрижено се наведе над нея Том.
— Вратът ми, имам спазъм, ето тук… — С все още стиснати от болка очи, тя му посочи рамото си близо до врата.
— Какво да направя?
— Само ме разтрий, натисни… ето тук…
Той остави чашата и започна за разтрива рамото й.
— Тук ли?
— Да, ох, по-силно… натисни…
Сандърс почувства как мускулите на рамото й се отпускат. Тя въздъхна, завъртя бавно глава наляво, после надясно и отвори очи.
— Ох… сега е много по-добре. Масажирай още. Той продължи.
— Благодаря ти. Много е приятно. От нерва е. Прищипва се понякога и тогава наистина… — Мередит пак завъртя глава. Пробваше. — Много добре се справи. Но теб винаги те е бивало в ръцете, Том,
Сандърс продължаваше да масажира. Всъщност му се искаше да спре. Усещаше, че всичко това е нередно, че той седи прекалено близо до нея, че не му се иска да я докосва. Но в същото време му беше приятно. Стана му любопитно.
— Хубави ръце — каза тя. — Божичко, когато се омъжих, през цялото време си мислех за теб.
— Така ли?
— Разбира се. Нали ти казах, в леглото той беше ужасен… Мразя мъже, дето не знаят какво правят. — Мередит затвори очи. — Но ти никога не си имал такъв проблем, нали?
Тя въздъхна, отпусна се още повече и после сякаш се приведе към него, търсеше тялото, ръцете му. Нямаше никакво съмнение. Сандърс веднага я стисна приятелски по рамото за последно и се отдръпна.
Мередит отвори очи и се усмихна многозначително.
— Слушай, недей да се притесняваш — каза тя. Той се обърна и отпи от виното.
— Не се притеснявам.
— За устройството ти говоря. Ако излезе, че проблемът е сериозен и трябва съгласие от висшестоящото ръководство, ще го получим. Но да не насилваме нещата.
— Добре. Звучи разумно. — Сандърс изпита тайно облекчение, че пак са заговорили за устройството. Стъпи на здрава почва. — На кого ще кажеш? Направо на Гарвин Ли?
— Да. Предпочитам да се оправим неофициално. — Мередит го изгледа. — Променил си се, нали?
— Не… все същият съм.
— А според мен си се променил — усмихна се тя. — Преди и през ум не би ти минало да спреш масажа.
— Мередит, сега е различно. Ти си заместник-директор. Аз съм ти подчинен.
— О, я не ставай смешен.
— Така е.
— Ние сме колеги — нацупи се тя. — Никой тук не приема сериозно, че съм ти началник. Дадоха ми административната работа, това е всичко. Колеги сме, Том. И много ми се иска да поддържаме открити, приятелски отношения.
— И на мен.
— Добре. Радвам се, че сме на едно мнение. — Мередит бързо, се наведе напред и лекичко го целуна по устните. — Ето. Толкова ли е страшно?
— Изобщо не е страшно.
— Кой знае? Може би трябва заедно да отидем до Малайзия, за да проверим производствената линия. В Малайзия има чудни плажове. Бил ли си в Куантан?
— Не.
— Много ще ти хареса.
— Сигурно.
— Ще ти го покажа. Можем да поостанем ден-два. Да си починем. Да се попечем на плажа.
— Мередит…
— Никой няма да научи, Том.
— Аз съм женен.
— Но си и мъж.
— Какво значи това?
— О, Том — каза Мередит с престорена строгост, — да не би да твърдиш, че изобщо не си позволяваш да кръшнеш? Познавам те, не забравяй.
— Познаваше ме отдавна, Мередит.
— Хората не се променят. В това отношение.
— Е, аз пък мисля, че се променят.
— Хайде, хайде. Така или иначе, ще работим заедно, можем и да се позабавляваме.
Цялата ситуация никак не му допадаше. Беше изпаднал в неловко положение. Почувства се досаден пуритан, когато каза:
— Сега съм женен.
— О, личният ти живот не ме интересува — небрежно каза Мередит. — Отговарям само за изпълнението на служебните ти задължения. Не може само да се работи, Том. Ще ти се отрази зле. Трябва и да се забавляваш — Тя се наведе напред. — Хайде. Само една целувчица…
Вътрешната уредба избръмча.
— Мередит — долетя гласът на секретарката. Тя се ядоса.
— Казах ти, никакви обаждания.
— Извинявай. Търси те господин Гарвин.
— Добре. — Тя стана, прекоси стаята и стигна до бюрото, като нареждаше на висок глас: — Но след това, Бетси, никакви обаждания повече.
— Добре, Мередит. Исках да те питам може ли да си тръгна след десетина минути. Трябва да се видя с хазяина за новия апартамент.
— Да. Донесе ли ми пакета?
— При мен е.
— Внеси го и после можеш да си вървиш.
— Благодаря ти, Мередит. Господин Гарвин е на втора линия.