Кръвта на агнеца (В очакване на второто пришествие)
- Автор: Монтелеоне Томас Френсис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на агнеца (В очакване на второто пришествие)». Краткое содержание книги:
— Не.
Беше сигурен, че макар да пищеше, мъжът го е чул.
Очите на главореза се изцъклиха, устата му се изкриви от болка.
Той политна към Питър и насочи пистолета към стомаха му. Свещеникът пусна китката му и сграбчи пръстите, стиснали оръжието.
Чу се приглушен звук и куршумът се заби във вратата на колата.
Погледът на Питър се замъгли за миг, после отново го обзе усещане за пълна яснота. Негодникът се беше опитал да убие него и Марион.
Около ръката на Питър затрептя синкаво сияние. Топящият се метал на пистолета се застича по невредимите пръсти на Питър. Лъскавите капки се сипеха по бетона като сребърен дъжд. Беше красиво. И ужасяващо.
Ръката на едрия мъж се превърна в овъглена кост и падна на земята като пепел от цигара. Синкавото сияние изчезна.
Онемяла и втрещена, Марион гледаше Питър. „Кой си ти?“ — питаха очите й. В тях се таеше страх, но и нещо друго. Питър се надяваше, че е благоговение.
— Хайде — каза той и й протегна ръка. — Да се махаме оттук.
Хукнаха към колата й, качиха се и потеглиха. Питър гледаше ръцете си. Опита се да си представи как се чувства Марион и смутено попита:
— Видя ли какво стана?
— Отче, как бих могла да го пропусна?
Питър въздъхна и поклати глава. Как да й обясни? Щеше ли да му повярва? Всъщност какво значение имаше?
— Виж какво — рече Марион и леко докосна ръката му. — Не знам какво става, но право да ти кажа, побиха ме тръпки. Първо, човекът, който иска да те обере, пада поразен от мълния — само дето лекарят каза, че по-скоро приличал на опечен в микровълнова фурна, — а сега…
Много добре видях какво направи с този тип и с пистолета. Извинявай за любопитството, отче, но какво става, по дяволите?
— Моля те, наричай ме Питър — каза той.
Колата летеше. Марион се взираше напред, но Питър имаше чувството, че го гледа в очите.
— Добре — въздъхна той. — Ще ти разкажа всичко, което знам.
Рим, Италия — Тарджено. 27 август 1998
— Стига сме си играли на криеница, Джовани — каза Тарджено.
— Хайде да бъдем откровени един с друг.
Свещеникът го изгледа кръвнишки. Тарджено се усмихна и продължи:
— Иначе не става. Досега разменяхме информация както децата делят бонбончета — никой не дава по-хубавото на другия.
— Казах ти всичко, което мога — отговори Франческо и се обърна към прозореца.
— Не си — каза Тарджено. — — Чуй ме сега. Хората на Масериа се провалиха на летище „Кенеди“. Не знам как двама обучени агенти са били спрени от един свещеник, но ще разбера, повярвай. Йезуитът се обърна и се вторачи в него.
— Не мога да ти кажа нищо повече!
— Не дрънкай глупости! Ти и приятелите ти сте наели герман ски учен, за да оплоди по изкуствен начин едно наивно момиче, току що постъпило в манастир.
Франческо чак подскочи.
— Какво? Как…
— Е, не беше толкова сложно да разбера.
Тарджено знаеше, че е само въпрос на време да получи информа цията, която искаше.
— Въртим се в един и същ затворен кръг, отче. Франческо се от пусна на стола и тежко въздъхна. Признак на отстъпление ли беше това?
— Имаше още двама…
— И за това знам. Лареджа и игуменката Викториана. Единственият друг човек, който е знаел нещо по въпроса, е бил покойният папа.
Франческо изглеждаше изумен.
— Как успя…
— Някои неща научих от монахинята, други — от компютърните файлове. Знам също, че ти се е обадил наставникът на Каренца и че е използвал кодовото име Бронзини. Сигурно ти е казал нещо, което те е накарало да повикаш Каренца тук. В момента събирам сведения от Америка за Каренца. Ако напоследък му се е случило нещо необикновено, скоро ще разбера.
— Ти си невероятен — каза Франческо.
В гласа му прозвуча отвращение и едновременно възхищение.
— Ако мислиш, че можеш да запазиш цялата история в тайна от мен, след като ми възложи задачата, значи просто не ме познаваш. Малко интуиция и малко досетливост — усмихна се Тарджено. — Така запазих живота си през всичките тези години.
— Да, предполагам, че имаш право. Зная, че си добър професионалист. Не би трябвало да се изненадвам, че си разбрал какво става.
— И така, кой друг знаеше за експеримента ви?
— Покойният папа, както ти сам спомена. Той знаеше какви са плановете ни и ги одобряваше.
— А сегашният?
Франческо поклати глава.
— Той не знае нищо. Никой от папите след Павел VI нямаше представа за плана. Тарджено кимна.
— И така, открадвате бебето, посвещавате го на Църквата, а после го изпращате в Америка. И сега го искате отново тук, но той не желае да остане. Защо?