Господарят Демон [bg]

— Когато Ба Уа ми разказваше за събитията, довели до смъртта на моя слуга, той спомена някакъв демон, който се явил пред вас и ви разказал за навиците на Оли — така че да изпълните по-лесно задачата си.

Ба Уа забеляза, че очаквам отговор.

— Така беше, господарю Демон, кълна се, че ти казах истината.

— И този демон е същият, който ви обещал да ви бъде заплатено в шенове.

И двамата кимнаха едновременно.

— Кой е той?

Ба Уа и Уон Пан заговориха в един глас:

— Ами… беше Твореца на Сияйните кули, господарю Демон.

Намръщих се, неспособен да повярвам на чутото.

— Той беше! Той! — увери ме пискливо Ба Уа.

— Наистина! Кълнем се! — добави Уон Пан. — Твореца на Сияйните кули — великият водач на демоните! Виждали сме го на много сборища и празненства. Няма грешка.

— Тишина! — изревах аз и те се проснаха отново на пода.

Докато се гърчеха в краката ми, обмислих чутото. Твореца на Сияйните кули е демон, който се радва на всеобщо уважение. Един от първите изгнаници, тъкмо той открил прохода към плоскостта на Земята, а по-късно, по време на династията Шан11, предвождал нашата армия и организирал както военни походи, така и търговски контакти със Земята.

По онова време демоните живеели в Китай и тъкмо този период стои в основата на безброй китайски легенди и предания. Естествено, тогава намесата в земните дела се е смятала за нещо нормално, а и демоните все още са се нуждаели от солидни количества ци за застрояването на Кон Ши Дзи.

Нима демон от такъв ранг би се занимавал с недорасли демони?

По време на тържествения обяд на Сборището ми бяха разказали, че Твореца се оттеглил и живеел като отшелник в една територия на Демонското царство, която създал по свой вкус. Малцината, допускани там, разправяха, че било красиво като в Първородната земя на демоните.

— Вие, мънички фъшкии, сигурни ли сте, че беше точно Твореца на Сияйните кули? — повторих аз.

— Да! — подскочи Уон Пан. — Сигурни като фъшкии, господарю!

Ба Уа беше по-предпазлив.

— Наистина приличаше на него, господарю. Но все пак, демоните могат да възприемат различен облик, нали?

Кимнах, обмисляйки следващия си въпрос.

— И значи, този демон ви даде шенове като предплата за вашите услуги. Пазите ли още някоя от тези монети?

Уон Пан проплака отчаяно. Ба Уа поклати тъжно глава.

— Моята я профуках, господарю. Животът непрестанно поскъпва.

— Вярно е. Пък и от тогава изминаха много месеци. Прекалено е да искам подобно нещо от вас — довърших и Уон Пан престана да хленчи. — Но все пак бих желал да погледна една от тези монети. Ако можете да си ги върнете, донесете ми ги.

И двамата занимаха енергично.

— Но — добавих с вдигнат пръст — не бих искал да ми поднасяте друга монета, с твърдението, че това е търсената от мен. Не бива да има и капчица съмнение.

— Разбрано, шефе! — увериха ме те.

— Освен това, този разговор и задачата, която ви поставих, си остават между нас. Ако се справите успешно, може и да ви възнаградя.