Школа за магии (Книга втора)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга втора)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
— Това е краят на сегашния ни свят, нали? — попита Лиза, загледана в наблюдателната кула.
— Изглежда, е така.
— Бих искала да имам криле.
— Сигурен съм че авиаторите, затворени тук, си спомнят времето, когато са имали такива.
Те слязоха от хълмчето, върнаха се на пътеката и поеха в посоката, от която бяха дошли.
— Все още чувствам слабост — каза Лиза.
— Искаш ли да спрем?
— По-късно. Искам да походим, докато още има слънце. Ще те хвана за ръка.
Когато излязоха от един завой на пътеката, те видяха, че срещу тях се задават двойка младежи, облечени в джинси и зимни спортни якета.
— Дръж се приятелски и се преструвай на инструктор — каза Холис на Лиза.
— Една седмица.
Двойката се приближи с усмивка към тях.
— Здравейте, аз съм Джеф Руни — представи се мъжът, — а това е Сузи Трент. Вие трябва да сте полковник Холис и Лиза Роудс. — Той им протегна ръка.
Холис я стисна и усети твърдото му властно ръкостискане.
— Радвам се да се запознаем — Руни подаде ръка на Лиза.
Холис огледа младия мъж. Беше на около двадесет и пет години, вероятно бе напуснал военновъздушните сили на Червената армия преди две-три години. Не беше изключено да е учил няколко години в университета, а после да е прекарал известно време в разузнаваческата школа на военновъздушните сили. Определено бе учил една година в Института за Америка и Канада в Москва. Беше тъмнокос и по-скоро нисък, така че не приличаше много на ирландец, както подсказваше името му, но вероятно легендата му включваше майка от славянски произход.
— Търсехме ви — каза Руни. — Ходихме до къщата ви и ни казаха, че сте тръгнали насам.
Холис и Лиза не отговориха, но изглежда, благоразположението на Джеф Руни не можеше да бъде смутено от нищо.
— Полковникът ни предложи да ви намерим — каза той. — Искаше Сузи да се запознае с Лиза.
Сузи Трент се усмихна. Тя беше дребна жена на двадесет и една-две години, с пепеляворуса коса, остро носле, акне и бюст, твърде голям за цялото й телосложение. Говореше английски с акцент.
— Чудесно е, че сте при нас, Лиза. Аз съм тук от шест месеца и посещавам женската група. Много сме малко. Дванадесет курсистки и само шест инструкторки. Време е да премина към индивидуално обучение, но няма достатъчно преподавателки. Затова се надявам, че може да станете моя наставничка и да ме обучите да приема вашата самоличност.
— Добре, стига да искате — каза Лиза, като си пое дълбоко въздух. Насили се да се усмихне. — Но няма да може да спите с приятеля ми.
Джеф и Сузи се разсмяха от все сърце.
— Лиза, ще дойдете ли да пиете с нас чай днес следобед? — попита Сузи. — Събираме се след училище, в пет и половина. Всички момичета.
— Жени.
— Да. Срещаме се в многоетажната постройка. Всеки знае да ви каже къде е.
— Може да ви каже.
— Да, благодаря ви. Може. Знам правилото, но се колебая при практическото му прилагане.
— Когато се колебаете, казвайте „може“. Много американци допускат тази грешка. Когато руснаци говорят английски, те са склонни да бъркат в другата посока и използват твърде много „зная“ и това бие на очи.2
— Ще го запомня.
— Запомнете и че американците не се приближават толкова близо до хората, колкото вие до мен.
— О, да. Извинете. — Тя отстъпи крачка назад и попита: — Бяхте ли богата в предишния си живот? Ще трябва ли да уча навиците и поведението на богатите?
Лиза погледна към Холис.
— Родена съм в семейство от средната класа.
— Къде?
— Лонг Айлънд, близо до Ню Йорк.
— О… тогава ще ме изпратят другаде. Исках да отида в Ню Йорк.
— Сузи, не мисля, че Лиза се интересува от това — намеси се Джеф Руни. — Не си много тактична, не ти ли се струва?
— Разбира се. Извинете.
— Моят старец работи в съветското външно министерство — каза Руни на Холис, — така че в известен смисъл усвоих речника и много от познанията още вкъщи. Затова си мисля, че през последните ми месеци ще трябва да наблегнем повечко на жаргона, използван в посолствата. Вече съм на „ти“ с жаргона на американските авиатори и флотата. Между другото, ние имаме и няколко типа от армията. Главно пилоти на вертолети. Какво ще кажете?
2
Става дума за употребата на „can“ и „know“ в английския език. — Б.пр.